Бюджетът следва да се оценява и през способността му да трансформира икономиката, според Българската предприемаческа асоциация

Бюджетът следва да бъде оценяван не само през призмата на фискалната дисциплина, а и през способността му да създава условия за по-висока производителност, конкурентоспособност и инвестиции. Това изтъкват в своя позиция от Българската предприемаческа асоциация (BESCO) относно проектобюджета за 2026 година на правителството на Румен Радев. Оттам изтъкват, че това ще бъде първият държавен бюджет след присъединяването на България към еврозоната и добавят, че в условията на обща валута устойчивият растеж ще зависи все повече от качеството на институциите, човешкия капитал и иновациите. Затова анализът на фискалната рамка, според Асоциацията, следва да бъде върху ефекта на бюджета върху дефицита и дълга; стимулирането на производителността и реалния икономически растеж; качеството на публичните услуги; спестеното време и административни разходи за гражданите и бизнеса; мобилизирането на допълнителни инвестиции и частен капитал; развитието на човешкия капитал, по-качествено образование и подобряването на конкурентоспособността.  
От BESCO приветстват част от заявените приоритети, но и смятат, че сегашният проект не проявява необходимата амбиция, за да превърне България в конкурентоспособна икономика, основана на знанието и иновациите.
Според текста на документа се запазват основните ставки на корпоративния и подоходния данък, което е важно за предвидимостта и конкурентоспособността на страната. Също така се ограничават част от автоматичните механизми за нарастване на възнагражденията в публичния сектор, а от 1 септември е предвидено намаляване на част от разходите за персонал. Законопроектът поставя фокус върху научноизследователската и развойната дейност, технологичния трансфер, рисковия капитал, високотехнологичните индустрии и дигиталната трансформация. Въвеждането на данъчно облекчение за разходите за НИРД също е положителна стъпка, която трябва да бъде надграждана.
Тези положителни елементи обаче, според Асоциацията, не са достатъчни, за да компенсират основното предизвикателство: прекомерно бързото нарастване на разходите и липсата на достатъчно ясна връзка между покачващия се дефицит и икономическото развитие на страната според описаните по-горе точки.
В позицията се изтъква, че не се отделя повече внимание върху реформите, които могат трайно да ограничат необходимостта от високи публични разходи: повишаване на ефективността на разходите, оптимизация на административните структури, дигитализация на публичните услуги, оценка на ефективността на бюджетните програми и пренасочване на ресурса към политики с висока икономическа възвръщаемост.
От BESCO се обявяват и за стремеж към бюджет, близък до балансиран. 
Според тях поддържането на стабилен фискален резерв, на нисък дефицит и ниски нива на дълг е застраховка, която позволява на държавата да подпомага уязвимите групи и икономиката при форсмажорни обстоятелства като война, енергийна криза, рецесия, пандемия или природни бедствия. Същевременно при сценарий на забавяне на икономическия растеж и свиване на приходите поради вътрешни или геополитически причини структурният дефицит може да се увеличи рязко и България да се изправи пред необходимост от повишаване на данъци и/или съкращаване на социални и други разходи.
От Асоциацията определят данъчно-осигурителния модел на България като едно от основните конкурентни предимства на страната и като особено важен за технологичните компании, висококвалифицирания труд, хъбовете за научноизследователска и развойна дейност, предприемачите в индустрии с висока добавена стойност и експортен потенциал.
Затова от BESCO заявяват открито, че не подкрепят увеличаването на максималния осигурителен доход (МОД) до 2300 евро от 1 август 2026 г. Мярката, според тях, се въвежда по средата на годината, нарушава предвидимостта на вече планираните бюджети на компаниите и увеличава цената именно на най-висококвалифицирания труд с най-висока добавена стойност за икономиката.
Оттам препоръчват усилия в следните посоки:
Заложеният дефицит да бъде намален още с бюджета за 2026 г.;
дефицитът да бъде свален под 3 процента от БВП през 2027 г.;
да се заложи бюджетна траектория към намаляване на преразпределението до максимум 40 процента от БВП;
фискалната консолидация да стъпва основно на структурни реформи, по-добра ефективност на разходите и по-висока събираемост, а не на нарастваща данъчно-осигурителна тежест за гражданите и бизнеса;
капиталовата програма да бъде обвързана с измерима икономическа възвръщаемост на проектите;
да се отхвърли предложеното увеличение на максималния осигурителен доход от 1 август 2026 г.;
да се обвържат публичните разходи за образование с конкретни показатели за качество, като се гарантира предвидимо финансиране и се преустанови практиката ключови средства за образователната система да бъдат ограничавани или поставяни под допълнителен режим на одобрение след приемането на бюджета.
Паралелно с оптимизацията на разходите, справяне със сивия сектор и повишаване на събираемостта държавата трябва да структурира следващите бюджети в посока на трансформация на икономическия модел на страната. Това означава в следващите бюджети и среднодносрочни бюджетни прогнози да се заложи значително по-висок ресурс за научноизследователска и развойна дейност, както и да се осигурят бюджет и механизми за изпълнение на ключовите политики за технологичен трансфер, стартиращи и иновативни компании, ангелски инвестиции, рисков капитал и други доказани финансови инструменти, според позицията на BESCO.
Становището е изпратено до Министерството на финансите и до постоянната Комисия по бюджет и финанси към 52-рото Народно събрание.