Според проучването, финансовите активи на българските домакинства са нараснали с 10 на сто през 2025 г. до 136,5 млрд. евро. Отбелязва се леко забавяне спрямо ръста от 11,2 на сто през 2024 година. Темпът на растеж е малко под този за Източна Европа (11,2 на сто) и над средното за света (8,6 на сто). Депозитите се отличават с най-бърз темп на растеж - увеличение от 17,3 на сто, изпреварвайки застраховките и пенсиите (15,8 на сто), докато ценните книжа са нараснали с едва 2,4 на сто, което представлява рязко забавяне спрямо увеличението от 5,8 на сто през 2024 г. и един от най-слабите темпове на ръст на ценните книжа сред разглежданите държави. Единствено Румъния е отбелязала пряк спад в стойността на ценните книжа. Докладът отчита, че въпреки забавения темп на растеж, ценните книжа все още съставляват 35,4 на сто от българските портфейли, което е близо до средното за Източна Европа от 35,9 на сто. Според авторите на проучването това отразява по-скоро малки печалби от преоценка, отколкото нови покупки.
Новите спестявания са нараснали с 10 на сто до 11,9 млрд. евро, като депозитите са поели 73,9 на сто от общия обем (най-високата концентрация сред разглежданите източноевропейски държави), застраховките и пенсиите са поели 20,8 на сто, а ценните книжа едва 2,1 на сто.
Проучването посочва, че българските домакинства дори са били нетни продавачи на акции (-0,2 млрд. евро). Коригирани за инфлацията, финансовите активи на България нарастват с 6,3 на сто в реално изражение през 2025 г. и са нараснали кумулативно с 18,6 на сто от 2019 година, което е под средното за Източна Европа - ръст от 24,5 на сто за периода.
Задълженията на домакинствата са нараснали с 18,1 на сто до 37,2 млрд. евро (най-бързият ръст на задълженията сред разглежданите държави след Турция), изпреварвайки значително активите, така че нетните финансови активи нарастват с едва 7,3 на сто до 99,3 млрд. евро.
Първите десет страни в подреждането по нетни финансови активи на глава от населението са САЩ (296 950 евро), Швейцария (275 980 евро), Дания (197 510 евро), Сингапур (192 840 евро), Тайван (164 470 евро), Швеция (155 980 евро), Канада (135 350 евро), Нова Зеландия (127 550 евро), Нидерландия (116 600 евро) и Белгия (114 590 евро).
Германия, най-голямата икономика в Европейския съюз, се нарежда на 12-то място с нетни активи на глава от населението в размер на 91 780 евро, Япония е 14-та (89 420 евро), Обединеното кралство заема 18-а позиция (72 200).
Преди България в класирането са страни като Чехия (25-о място/39 130 евро), Гърция (28-о място/28 970 евро), Унгария (29-о място/28 050), Хърватия (30-о място/22 710 евро), Китай (33-о място/20 810 евро), Полша (35-о място/19 240 евро).
Зад България в подреждането са посочени страни като Словакия (38-о място/11 390 евро), Румъния (41-во място/10 710 евро), Русия (42-ро място/10 410 евро), Турция (46-о място/4570 евро), Сърбия (50-о място/2200 евро), Казахстан 51-во място/2180 евро).
Тазгодишното издание на проучването показва, че глобалното богатство на домакинствата достига нов рекорд през 2025 г., докато пазарните печалби и възходът на изкуствения интелект правят притежаването на активи все по-определящо за това кой ще се възползва от бъдещото създаване на богатство.
Глобалните финансови активи бележат ръст от 8,6 на сто през 2025 г. до рекордните 268,4 трлн. евро, въпреки предизвикателната геополитическа и икономическа среда, посочват авторите на доклада. Пазарите са в основата на растежа през 2025 г., тъй като нарастващите цени на активите са генерирали приблизително 4 от всеки 5 евро ново богатство на домакинствата, докато новите спестявания намаляват с 5,4 на сто до 4,1 трлн. евро.