България е с третия най-голям ръст на емисиите на парникови газове в ЕС през първото тримесечие

България е отчела увеличение от 4,6 на сто на емисиите на парникови газове от икономическата дейност през първото тримесечие на 2026 г. спрямо последните три месеца на 2025 г., което е третият най-голям ръст сред страните от Европейския съюз, сочат публикувани днес данни на Евростат.
По-силно увеличение е регистрирано единствено в Естония – с 9,7 на сто, и Финландия – с 6,4 на сто. Общо в 20 страни от ЕС емисиите са нараснали на тримесечна база, а в седем са намалели. Най-голям спад е отчетен в Словения – с 5 на сто, Люксембург – с 3,8 на сто, и Румъния – с 2,7 на сто.
Общо за ЕС сезонно изгладените емисии на парникови газове от икономиката са се увеличили с 0,3 на сто през първото тримесечие спрямо предходните три месеца до около 931 млн. тона еквивалент на въглероден диоксид. За същия период брутният вътрешен продукт на съюза е останал без промяна.
Най-голямо увеличение на емисиите сред основните икономически дейности в ЕС е отчетено при производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газ – с 4,8 на сто. В същото време емисиите на домакинствата са намалели с 1,3 на сто, а тези от преработващата промишленост и транспорта и складирането – с по 0,6 на сто.
Евростат посочва, че в страните с най-голямо тримесечно увеличение на емисиите съществен принос имат строителството и производството и доставките на електроенергия, природен газ, пара и топлинна енергия.
От 20-те държави членки с нарастване на емисиите 18 са отчели и увеличение на БВП. Сред седемте страни, в които емисиите са намалели, пет са регистрирали икономически растеж, а две – спад на икономиката.
На годишна база тенденцията за ЕС е различна. През първото тримесечие на 2026 г. емисиите на парникови газове от икономическата дейност са били с 1,2 на сто по-ниски спрямо същия период на 2025 г., докато БВП на съюза е нараснал с 0,8 на сто.