България има потенциал да развива собствени технологии за наблюдение и сигурност в Черно море, но е важно разработките да достигат до реално приложение и серийно производство. Това заяви Виктор Данчев, главен технологичен директор на "ЕндуроСат" (EnduroSat), по време на панела "Иновации: Технологии за сигурен и устойчив Черноморски регион" на втория международен форум "ЧЕРНО МОРЕ 2030: Сигурност, устойчивост, иновации" в Бургас. Той посочи, че за по-добро наблюдение на морската среда и повишаване на сигурността е необходимо да се съчетават различни технологични решения, сред които морски и въздушни дронове, сателитни системи и комуникационни технологии.
Данчев открои и необходимостта Европа да развива собствена технологична инфраструктура, така че да не зависи от външни решения.
Според него едно от основните предизвикателства пред европейските компании е преходът от разработването на нови технологии към производството им в големи количества. Като пример за развитието на българската космическа индустрия той посочи компанията EnduroSat, чийто сателити са се увеличили от седем до 106 през последните 12 години. За този напредък са допринесли местната предприемаческа екосистема и наличието на добре подготвени специалисти в България.
Димитър Енчев, съосновател на "Хелиос Марин" (Helios Marine) представи разработен от компанията соларно-електрически дрон за морски изследвания и наблюдение. Той обясни, че апаратът може да остава продължително време на едно място и да изпълнява различни мисии. Целта на компанията е производствената му цена да бъде под 100 000 евро за брой. По думите на Енчев подобни технологии могат да намерят приложение както в морските изследвания, така и при наблюдението на морските граници.
Той отбеляза, че предизвикателствата, породени от военните действия в Черно море, могат да стимулират разработването на нови технологични решения с двойна употреба. Като проблем пред иновационния процес посочи и продължителните процедури за кандидатстване по европейски програми, които понякога забавят реализацията на идеите.
Необходимостта научните разработки да се превръщат в практически решения беше акцент и в изказването на проф. д-р Стелиян Димитров, заместник-ректор по научноизследователска, научна проектна дейност и информационни дейности на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Той представи разработка за прогнозиране на внезапни наводнения в малки водосбори, при която се използват дигитални двойници на територии, мултиспектрални изображения и изкуствен интелект за установяване на най-уязвимите зони. Димитров посочи, че разработката е предложена на Министерството на околната среда и водите, а университетът работи и с Община Бургас по решаването на конкретни местни проблеми. Според него следващата важна стъпка за българските университети е да развиват приложната наука и трансфера на знания и технологии към бизнеса.
Проф. д-р Сотир Сотиров, ректор на Бургаския държавен университет "Проф. д-р Асен Златаров", също акцентира върху връзката между научните изследвания и бизнеса. Той посочи, че университетът развива сътрудничеството си с местните компании и общината, включително чрез създадените центрове за върхови постижения. По думите му предизвикателството е натрупаните знания и научни разработки да намерят по-широко практическо приложение и да подпомагат развитието на местната икономика.
Възможностите на космическите технологии за наблюдение на околната среда бяха представени от Гордън Кембъл, ръководител на Секция "Устойчивост и конкурентоспособност" в Европейската космическа агенция. Той обясни, че комбинирането на данни от различни сензори и наблюдателни мрежи позволява да се проследяват множество процеси и да се изготвят по-точни прогнози. Като пример посочи наблюдението на река Дунав, което може да подпомогне избора на подходящи действия при засушаване. Той открои и възможностите за съчетаване на сателитни данни с роботизирани системи.
В панела участваха още европейският комисар по стартиращите предприятия, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева и министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев. Дискусията беше модерирана от Ивелина Стратева, директор на дирекция „Икономика и стопански дейности“ в Община Бургас.