България остава значително под средните равнища за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) по показатели за дигитално управление и отворени данни, сочи публикуваният днес доклад „Дигитално управление 2025“.
Страната получава общ резултат от 0,37 пункта в Индекса за дигитално управление на ОИСР при средно равнище от 0,70 пункта за организацията.
Най-доброто представяне на България е в направленията „Дигитализация по дизайн“ с резултат 0,57 пункта и „Публичен сектор, основан на данни“ с 0,43 пункта, но и двата показателя остават под средните стойности за ОИСР съответно от 0,75 и 0,74 пункта.
Най-слаби са резултатите на България по отношение на показателите за проактивност на услугите и ориентираност към потребителите. България получава оценка от 0,14 пункта за проактивност при средно 0,67 пункта за страните от ОИСР и 0,28 пункта за ориентираност към потребителите при средно равнище от 0,71 пункта в организацията.
Според ОИСР това развитие показва значителни възможности за подобряване на способността на администрацията да предвижда нуждите на гражданите и бизнеса и да поставя потребителите в центъра на предоставяните услуги.
В Индекса за отворени, полезни и използваеми данни България получава 0,31 пункта при средно равнище от 0,53 пункта за ОИСР.
Страната се представя сравнително добре по показателя за достъпност на данните с оценка 0,63 пункта при средно 0,67 за организацията. Значително по-слаби са резултатите по отношение на наличността на данни и насърчаването на тяхното повторно използване. По този показател България получава едва 0,04 пункта при средно 0,40 за страните от ОИСР.
ОИСР отбелязва, че България е изградила система за управление на дигиталната трансформация, ръководена от Министерството на електронното управление, както и национална система за оперативна съвместимост чрез платформата RegiX, която осигурява автоматизиран обмен на данни между 62 регистъра и други информационни системи.
Според доклада страната разполага със значителен потенциал за развитие в областта на изкуствения интелект. ОИСР посочва, че все още липсват национална стратегия за изкуствения интелект, етична рамка, механизми за прозрачност, надзорни органи и документирано използване на технологии с изкуствен интелект в държавното управление.
Организацията отчита и необходимост от по-силна ориентация към потребителите при разработването на електронни услуги, включително въвеждане на стандарти за проектиране на услуги, публичен каталог на услугите, механизми за участие на потребителите и прилагане на принципа „само веднъж“ при предоставянето на данни към администрацията.