България остава сред държавите с най-ниски цени в Европейския съюз, но усещането за висока инфлация се запазва заради по-ниските доходи и големия дял от семейния бюджет, който домакинствата отделят за храна. Това беше посочено по време на събитието „Открито за цените 2.0“, организирано от „Лидл България“ в централния офис на компанията в София.
Изпълнителният директор на „Лидл България“ Милена Драгийска представи статистически данни, като посочи, че инфлацията в еврозоната се движи около 3 - 3,2 процента, докато в България хармонизираната годишна инфлация към май 2026 г. достига 6,3 процента. Пред България по този показател е единствено Румъния.
Драгийска отбеляза, че при храните, алкохолните напитки и тютюневите изделия инфлацията в еврозоната през април и май е около 3,3 процента, а при някои основни преработени храни, сред които сирене, кашкавал и хляб, ръстът е около 1,1 процента. В същото време общата инфлация в България остава висока основно заради поскъпването на услугите.
По представените данни през май 2026 г. спрямо предходния месец общата инфлация практически е била нулева, а при храните е отчетен спад от 0,4 процента. Според Драгийска обаче редица фактори продължават да оказват натиск върху цените – по-високи разходи за електроенергия, транспорт и логистика, както и значителният ръст на заплатите през последните години.
Тя посочи, че средната работна заплата в България почти се е удвоила за периода 2021 - 2026 г., като разходите за производство също нарастват значително. По думите ѝ увеличението на доходите създава допълнително потребление, което също влияе върху инфлационните процеси.
Друг съществен фактор е зависимостта на българската икономика от вносни суровини. Според представените данни страната не успява да покрие вътрешното си потребление при редица суровини за хранителната индустрия, което означава, че част от инфлацията се „внася“ от други държави чрез по-високи производствени и транспортни разходи.
Драгийска обърна внимание и на структурата на разходите на домакинствата. Българските семейства отделят близо 30 процента от бюджета си за храни и безалкохолни напитки, докато средното равнище в еврозоната е около 16 процента. Според нея именно това е една от причините инфлацията да се усеща по-силно от българските потребители.
По данни на Евростат, цитирани по време на събитието, България е сред най-евтините държави в Европейския съюз по отношение на общото ценово равнище на стоките и услугите.
Управителят „Стоково снабдяване“ в „Лидл България“ Драгомир Илиев представи данни за движението на цените в магазинната мрежа на компанията. По думите му средното увеличение на цените в „Лидл България“ през май 2026 г. спрямо май 2025 г. е 4,55 процента, което е под отчетената от Националния статистически институт инфлация от 4,9 процента.
Илиев посочи, че най-сериозно поскъпване е отчетено при плодовете и зеленчуците - близо 14 процента на годишна база. Според него причините са свързани с климатичните условия, недостатъчно развитите напоителни системи, ограничения капацитет на оранжерийното производство и силната зависимост от внос.
По думите му липсата на модерна инфраструктура и дългогодишните проблеми в сектора ограничават възможностите за по-бързо развитие на българското производство. Той подчерта, че веригата работи дългосрочно с местните производители, като ги подпомага с ноу-хау, обучение и възможности за износ чрез международната мрежа на „Лидл България“.
Според Илиев за компанията е икономически по-изгодно да предлага българска продукция, когато тя отговаря на необходимите стандарти за качество и количества, тъй като това намалява транспортните разходи и съкращава веригите на доставки.
Той отбеляза, че въпреки нарастващите разходи за логистика и доставки, компанията е поела част от инфлационния натиск за собствена сметка. По думите му логистичните разходи на веригата са се увеличили с около 2 процента, като значителна част от това увеличение не е било прехвърлено върху крайните цени за потребителите.
Представените данни показват още, че избрана потребителска кошница в магазините на „Лидл България“ през юни 2026 г. струва по-малко в сравнение със същия период на миналата година, като сравнението е направено при стандартни, а не промоционални цени.
Илиев коментира и честите сравнения между цените в България и Германия. По негови думи анализ на идентични продукти показва, че избрана кошница е приблизително с 23 процента по-евтина без ДДС и с около 14 процента по-евтина с включен ДДС в България спрямо Германия.
Той подчерта, че българският пазар на хранителна търговия е сред най-конкурентните в региона, което също ограничава възможностите за по-рязко увеличение на цените. Според него конкуренцията между търговските вериги е основен фактор за поддържането на достъпни цени за потребителите.
Като ключови елементи от бизнес модела на компанията Илиев посочи политиката на т.нар. „нето-нето цени“, липсата на допълнителни такси към доставчиците, дългосрочните партньорства с производителите и развитието на собствените марки.
По време на събитието беше отчетено още, че през 2025 г. износът на български продукти чрез международната мрежа на „Лидл България“ е достигнал 66,4 млн. евро. Според компанията това показва потенциала на българските производители да се реализират успешно на външни пазари и да разширяват присъствието си в Европа.
Милена Драгийска посочи още, че успешните български производители вече доказват способността си да отговарят на високите изисквания за качество и безопасност, като част от тях реализират значителен ръст на производството и износа. По думите ѝ за периода 2023-2025 г. обемът на продукцията, доставяна от български партньори на „Лидл България“, е нараснал с 50 на сто.
Тя отбеляза, че производителите, които инвестират в модерни технологии, ефективно производство, обучение на персонала и контрол на качеството, успяват не само да се наложат на вътрешния пазар, но и да изнасят продукцията си в други европейски държави. Като пример Драгийска посочи произведени в България хлебни изделия и млечни продукти, реализирани на пазари като Литва и Гърция.
Според нея добрите практики следва да бъдат споделяни с по-широк кръг производители, поради което компанията организира Академия за доставчици, чрез която подпомага българските предприятия да покриват изискванията на модерната търговия и да развиват своята конкурентоспособност.
От компанията съобщиха още, че са предложили създаването на Пакт за хранителен суверенитет, който да обедини усилията на институциите, производителите, търговските вериги и браншовите организации за повишаване на продоволствената сигурност на страната. Според компанията инициативата цели изработването на дългосрочни мерки за насърчаване на българското земеделие и хранително производство, повишаване на конкурентоспособността на сектора и намаляване на зависимостта от внос при кризисни ситуации. От компанията посочиха, че предложението вече е представено пред представители на изпълнителната власт в рамките на дискусии за бъдещото развитие на хранителния сектор.