България отбелязва напредък от икономика с високи въглеродни емисии към лидер в съхранението на енергия, сочи доклад

България е постигнала значителен напредък в намаляването на емисиите на парникови газове през последните три десетилетия и с помощта на чистата енергия и технологиите за съхранение на енергия има потенциал да подобри още повече позициите си в класациите на Европейския съюз (ЕС) през следващите години. Това показва нов анализ на агенцията за новини и бизнес анализи SeeNext, съобщиха от там.
Докладът „Декарбонизацията в България: двигател на нисковъглеродния преход“ показва, че България е намалила нетните си емисии на парникови газове с 57,8 на сто спрямо нивата от 1990 г., което поставя страната на пето място сред държавите членки на ЕС по общо намаление на емисиите. Само през 2024 г. нетните емисии са намалели с 5,1 на сто на годишна база, което потвърждава продължаващия напредък на страната по пътя към декарбонизация.
Докладът определя електрификацията като ключов елемент на декарбонизацията и подчертава, че възобновяемата енергия и системите за съхранение на енергия са от съществено значение за този процес. Според данните за 2024 г. възобновяемата енергия в България представлява 23,2 на сто от брутното крайно енергийно потребление по пътя към целта от 35 на сто до 2030 г.; 33,8 на сто от брутното крайно потребление на електроенергия по пътя към целта от 49,3 на сто до 2030 г.
През 2025 г. България разполага с 10 гигавата (GW) инсталирани мощности от възобновяеми енергийни източници, включително 6 GW соларни паркове.
Най-впечатляващата история в българската енергетика обаче е развитието на батерийното съхранение на електроенергия, се посочва в доклада. Към май 2026 г. страната е достигнала 3,3 GW инсталиран капацитет на батерийни системи за съхранение на електроенергия (БССЕ) и продължава да въвежда нови проекти в експлоатация. България бързо се превръща в една от държавите с най-висока концентрация на БССЕ в електроенергийната система както в Европа, така и в световен мащаб.
В доклада се отбелязва, че на глава от населението нетните емисии са намалели с 42,8 на сто спрямо 1990 г. и с 6,8 на сто спрямо 2023 г., което нарежда България на 15-о място в ЕС по намаление на емисиите на човек от населението. Част от това понижение се обяснява и с демографския спад, като населението на страната е намаляло с 26,6 на сто през същия период.
Въпреки това България остава една от най-въглеродно интензивните икономики в Европа. През 2024 г. интензитетът на нетните емисии на парникови газове възлиза на 486 тона CO₂ еквивалент на един милион евро икономическа продукция, при средно 183,5 тона за ЕС. Макар че България е намалила интензитета на своите нетни емисии със 70,8 на сто от 1991 г. насам, надминавайки средното намаление за ЕС (64,7 на сто), страната остава втората най-въглеродно интензивна икономика в ЕС и се нарежда на 13-то място по подобрение на този показател.
Секторът на енергоснабдяването продължава да бъде най-големият източник на емисии на парникови газове в България през 2024 г., като формира 33,3 на сто от брутните национални емисии. Сред основните икономически сектори, индустрията отчита най-сериозно намаление на емисиите, като те са спаднали със 70,4 на сто между 1990 и 2024 г. За разлика от това, вътрешният транспорт регистрира най-голям ръст, като емисиите са се увеличили с 66,9 на сто за същия период.
Екосистемата на бързооборотните потребителски стоки (FMCG) и търговията на дребно в България са генерирали общо 1,292 млн. тона емисии на парникови газове през 2024 г., което представлява 3,2 на сто от националните емисии.
Въпреки че емисиите в секторите на търговията на едро и търговията на дребно са се увеличили след 2008 г., техният емисионен интензитет е намаляла съответно с 22 на сто до 97 грама на евро и с 12 на сто до 47 грама на евро. За сравнение, цялата българска икономика е намалила емисионния си интензитет с 53 процента, достигайки 629 грама CO₂ еквивалент на евро икономическа продукция през 2024 г.
БТА припомня, че днес Министерството на енергетиката съобщи, че Националният фонд за декарбонизация вече има избран управител и може да премине към мисията си да подпомага българските граждани, бизнеса и общините в инвестициите за енергийна ефективност и чиста енергия. Националният фонд за декарбонизация е създаден като дългосрочен финансов инструмент за подкрепа на обновяването на сградния фонд, внедряването на възобновяеми енергийни източници за собствено потребление, развитието на енергийни общности и други мерки за намаляване на енергийното потребление и въглеродните емисии.