България преминава от фрагментирана защита към интегрирана национална система за киберсигурност, посочи националният координатор по киберсигурност на форум в София

България преминава от фрагментирана защита на държавните институции към изграждането на интегрирана национална система за киберсигурност, която осигурява постоянно наблюдение и по-ранно откриване на заплахи. Това каза националният координатор по киберсигурност и директор на дирекция „Киберсигурност и защита“ в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация Велизар Върбанов при откриването на третото издание на Bulgarian Identity Conference 2026, посветено на управлението на дигиталната идентичност и достъпа, която се състои днес в София.
Във фокуса на форума са развитието на изкуствения интелект (ИИ), навлизането на ИИ агентите, сигурността на дигиталните идентичности и прилагането на европейските регулации в областта на киберсигурността.
По думите му, през последната година са внедрени над 20 системи за киберсигурност, включващи хардуерни и софтуерни решения, които обхващат различни възможни вектори на атаки. Към момента в националната система са включени над 50 държавни структури, а през следващата година и половина се планира към нея да бъдат присъединени още 28. Те ще бъдат наблюдавани денонощно и ще разполагат с необходимите инструменти за защита.
Върбанов обясни, че досега отговорностите по киберсигурността са били разпределени между различни компетентни органи, в които често един или двама служители са съчетавали тази дейност с други задължения. Затова е взето решение за централизиране на наблюдението и изграждане на оперативен център, който да следи държавните структури 24 часа в денонощието.
Целта е преминаване от реактивен към проактивен подход, при който заплахите се откриват преди да са довели до инциденти, посочи той. По думите му, чрез интегрираната система вече са установени и инциденти, настъпили преди години, които са останали незабелязани заради разпокъсаното наблюдение.
В системата се използват различни технологии за защита, сред които решения за откриване и реакция при заплахи на крайни устройства и в мрежите, защита на електронната поща, управление на привилегирования достъп и предотвратяване на изтичането на данни.
Изкуственият интелект също намира приложение в процесите по киберзащита – за откриване на аномалии в мрежите и устройствата, анализ на киберзаплахи и подготовка на доклади. Въпреки това човешкият фактор остава решаващ, тъй като специалистите трябва да преценят дали даден сигнал представлява реален инцидент или фалшива тревога, отбеляза Върбанов.
Той призова европейската директива NIS2 да не се използва като средство за притискане на клиентите при предлагането на услуги за киберсигурност. Целта на регулацията е да помогне за повишаване на нивото на защита, а не да се създава страх сред компаниите, посочи Върбанов. Той уточни, че националната регулаторна рамка все още се разработва и предстои да бъде приета от Министерския съвет.
Националната устойчивост в областта на киберсигурността не може да бъде изградена изолирано, а изисква сътрудничество между институциите в България, партньорите в Европейския съюз и НАТО, допълни той.
От своя страна изпълнителният директор на консултантската компания „ИДВКМ“ (IDVKM) Иван Пепелов акцентира върху предизвикателствата пред бизнеса, свързани с навлизането на изкуствения интелект и необходимостта от контрол върху ИИ агентите. Според него един от основните въпроси е как да се управляват тези системи, когато не е ясно каква е целта на тяхното използване и какви действия могат да предприемат.
Пепелов посочи, че компаниите са изправени едновременно пред нарастващи изисквания за съответствие с регулациите, киберзаплахи и ограничени бюджети. По думите му,  допълнително предизвикателство са изискванията на международните клиенти, които все по-често настояват доставчиците им да доказват съответствие със стандартите за киберсигурност. Той даде пример с голяма германска финансова институция, която е прекратила отношенията си с 20 процента от доставчиците си заради регулаторни изисквания.
Той обърна внимание и на риска от действия на служители, които напускат дадена компания и могат да изнесат поверителна информация или данни за клиенти. Според него управлението на дигиталната идентичност и достъпа е сред инструментите, чрез които организациите могат да ограничат подобни рискове.
Във форума участват международни експерти от Германия и други европейски държави, представители на бизнеса, държавната администрация и академичните среди.
Сред основните теми на конференцията са управлението на не-човешките дигитални идентичности, контролът и сигурността на ИИ агентите, съвременните решения за управление на идентичността и достъпа, както и практическото приложение на европейските регулации в областта на киберсигурността и дигиталната трансформация.
Българската стопанска камара е институционален партньор на събитието.