Икономиката на България ще нарасне с 2 процента през 2026 г., с 2,2 процента през 2027 г. и с 2,4 процента през 2028 г., сочи пролетната прогноза на Виенския институт за международни икономически изследвания (wiiw), разпространена днес.
Въпреки шока в цените на енергоизточниците, предизвикан от войната в Иран, растежът в България и в повечето икономики на Централна, Източна и Югоизточна Европа ще остане устойчив, макар и по-бавен, посочва институтът.
Според прогнозата инфлацията в България ще достигне 4,5 процента през тази година, след което ще се забави до 3,7 процента през 2027 г. и до 3 процента през 2028 г. За безработицата мозъчният тръст очаква тя да е 3,6 на сто през настоящата година и по 3,7 на сто през следващите две.
Анализаторите предупреждават, че при продължителна война в Близкия изток и трайно високи цени на петрола регионът може да бъде засегнат по-сериозно. „Засега въздействието остава под контрол, но нарастващата инфлация, по-слабото външно търсене, нарушените вериги на доставки и спадът на преките инвестиции могат да имат сериозни последици“, заяви заместник-директорът на института Ричард Гривсън.
В доклада се отбелязва и влошаване на индустриалната конкурентоспособност в региона заради ръст на разходите за труд, засилена конкуренция от Китай и отслабване на преките чуждестранни инвестиции. Моделът, при който страните от Централна и Източна Европа функционират като производствена база за чуждестранни компании, е поставен под натиск, се посочва още в анализа.
За държавите членки на ЕС от региона институтът прогнозира среден икономически растеж от 2,3 процента през 2026 г., което е ревизия надолу спрямо зимната прогноза. Очакванията за 2027 г. също са за ръст от 2,3 процента. Въпреки това темпът остава над два пъти по-висок спрямо еврозоната, където се очаква растеж от 0,9 процента през 2026 г. и 1,1 процента през 2027 г.
При неблагоприятен сценарий, свързан с продължителен конфликт в Близкия изток, растежът в някои страни от региона може да бъде с 1 до 1,5 процентни пункта по-нисък, предупреждават от института.
Полша се очаква да бъде сред най-бързо растящите икономики в региона с 3,6 процента през 2026 г., докато Унгария ще отчете по-умерен ръст от 1,6 процента. За страните от Западните Балкани се прогнозира растеж от 2,5 процента през 2026 г., а за Турция – 3,7 процента.
Перспективите за Украйна остават несигурни, като се очаква растеж от около 1 процент през 2026 г., при силна зависимост от развитието на външната среда. Русия ще остане в близко до стагнация състояние с ръст от 0,9 процента тази година въпреки по-високите енергийни приходи.
Според експертите високите цени на енергията могат да стабилизират руските държани финанси, но ефектът върху икономическия растеж ще остане ограничен поради слабите инвестиции и недостига на работна сила.