България се нуждае от ясни правила, а не от мораториум на ВЕИ проекти, според Сдружение „Соларна академия България“

Развитието на вятърната енергия и на големите проекти за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) се нуждае от ясни правила, а не от налагане на мораториум. Това посочват в своя позиция от Сдружение „Соларна академия България“ по повод обществения дебат за развитието на вятърната енергия и големите ВЕИ проекти в страната. Поводът за позицията е състоялият се на 12 септември национален протест срещу изграждането на ветрогенератори и фотоволтаични паркове върху земеделски земи и в близост до населени места. 
В документа от сдружението проверяват спрямо официалните данни част от публично разпространяваните числа, като поставят и по-широкия въпрос за земята, правото на собственост, цената на електроенергията и необходимостта от ясни и предвидими правила за инвестициите. 
По данни на Българската ветроенергийна асоциация в цяла България работят около 320 вятърни турбини. Последните официални данни, публикувани от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) ден преди националния  ротест на 12 септември, показват 719 (мегавата) MW въведени в експлоатация вятърни мощности в страната. От тях 556 MW са концентрирани в областите Варна и Добрич, където в строеж са още 70 ветрогенератора с обща мощност 206 MW, заявяват в позицията си от Сдружение „Соларна академия България“, с председател Веселин Тодоров.  
Изнесените числа се разминават с тиражираните в общественото пространство данни за 2500 вече изградени ветрогенератора в Североизточна България и други 5000 предстоящи такива. „Публични официални данни, които да потвърждават подобен мащаб, няма,“ посочват от сдружението в своята позиция. 
Те обаче не отричат наличието на концентрация при проектите за ветрогенератори.  
„Официалните числа показват и нещо друго: концентрация в Североизточна България действително има. И това означава, че притесненията на местните хора не могат да бъдат отхвърлени, само защото част от числата, с които се аргументират, са неточни,“ добавят от „Соларна академия България“. 
В позицията си те изтъкват необходимостта от опазване на конкретни територии, както и да се има предвид фактът, че не всяка земя е подходяща за изграждане на големи енергийни проекти. 
„При концентрация на няколко проекта около едно населено място общият ефект има значение. А когато има нарушение, трябва да има санкция,“ смятат от Сдружението.
Според Веселин Тодоров обаче има и друг принцип, който не бива да бъде пренебрегван и той засяга аспектите на правната сигурност, частната собственост и инициатива и не на последно място инвестиционната среда. 
„Не бих защитил един проект само защото произвежда зелена енергия. Но ако земята е твоя, проектът е допустим по закон, минал си всички проверки и държавата го е одобрила, правилата не могат да бъдат пренаписани постфактум заради натиск. Тогава вече говорим за правна сигурност, собственост и инвестиционна среда,“ заявява Тодоров. 
Според него държавата може да определя къде и при какви условия се строи, да защитава определени категории земя, да изисква екологични оценки, отстояния, рекултивация и допълнителни ограничения. Но тези условия трябва да са известни преди инвестицията, а не да се появяват след нея.
В позицията си от Сдружение „Соларна академия България“ търсят и отговор на въпроса „Какво следва след 12 септември?“, когато по думите им мораториумът може и да спре изграждането на нови проекти, но същите нерешени въпроси пред развитието на сектора ще останат. 
Такива въпроси са: Кои земеделски земи България защитава? Къде допуска големи енергийни мощности? Как се оценява натрупването на няколко проекта в един район? Какъв контрол има при строителството и рекултивацията? Как се използват покривите, индустриалните и вече нарушените терени? И при какви условия един одобрен проект получава сигурност, че може действително да бъде реализиран?
В позицията си от сдружението припомнят, че ден преди националния протест от МОСВ съобщиха, че подготвят нов подход спрямо поставените по-горе въпроси. За целта се предвиждат национално пространствено планиране на развитието на слънчевата и вятърната енергия, правила за минимални отстояния, защита на земеделските и горските територии и по-ранно съпоставяне на интересите на енергетиката, земеделието, местните общности, природата и електроенергийната мрежа. Изтъква се и позицията на Министерството, че общите забрани и всеобхватните ограничения не могат да заменят ясните, предвидими и обосновани правила.
Именно в посока на разписването на ясни, предвидими и обосновани правила следва да се насочи дебатът след 12 септември, заявяват в позицията си от Сдружение „Соларна академия България“.