Българите използват по-дълго мобилните си устройства и пазят по-малко стари телефони вкъщи спрямо европейците, според проучване

Близо две трети от потребителите в България (64 процента) са използвали последния си мобилен телефон над три години, докато в Европа този дял е 48 на сто. Данните са от ежегодното проучване на „Йеттел“ (Yettel) относно употребата на мобилни устройства в България, което има представителен характер за градско и извънградско население. Съпоставката с Европа е от последния доклад на GSMA (глобална асоциация на мобилни оператори и компании от телекомуникационния сектор) от края на 2024 г., който обхваща част от по-големите европейски държави - Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Швеция, Обединеното кралство, както и Азербайджан.
Проучването показва, че непотребните мобилни телефони остават най-често у дома - това споделят 35 процента от българите и 36 процента от европейците. Като причини потребителите най-често посочват желанието да разполагат с резервно устройство, незнание какво да правят с него и наличие на файлове, които искат да запазят. 
В резултат почти всеки втори българин (47 процента) пази поне един стар телефон у дома, а този дял дори е значително по-висок за потребителите в другите европейски държави - 77 процента. Немалък процент българи - 11 процента, не знаят дали съхраняват в дома си неизползвани мобилни апарати, докато в Европа подобен отговор са дали едва 2 процента. 
Вторият най-популярен сценарий е старите телефони да се използват от близки и роднини. Близо една четвърт от респондентите посочват, че са предоставили ненужната си техника на друг човек, което позволява тя да остане в употреба по-дълго.
Проучването на „Йеттел“ разкрива и данни за това как се освобождаваме от старите си устройства, като 7 процента от хората у нас все още изхвърлят излезлите от употреба телефони в общия отпадък, докато на други места в Европа този дял е значително по-нисък – едва 4 процента. Българите, предали за рециклиране стари апарати, са близо 8 процента – отново по-малко спрямо другите европейски държави, където този дял е 10 процента. 
На въпроса „Какво би ви мотивирало да предадете за обратно изкупуване или рециклиране стария си мобилен телефон?“, участниците най-често отговарят: възможност за изгодна продажба, сигурно заличаване на личните данни и удобен и лесен процес.
Готовността за ремонт на българските потребители се потвърждава и на практика – 68 процента от анкетираните отговарят, че биха поправили мобилния си телефон, ако се развали, а 70 процента от тези, на които им се е наложило, казват, че вече са го ремонтирали. 
На този фон удължената гаранция се оценява високо - 91 процента от хората я определят като важна, а интересът към три- и четиригодишната гаранция е висок. 
Скъпият ремонт е отказал половината от запитаните да поправят смартфона си, а 40 процента от потребителите са преценили, че телефонът им е твърде стар, за да се ремонтира. Желанието да закупят ново устройство е накарало 35 процента от участниците в проучването да се откажат от ремонта на стария си апарат.
Въпреки готовността за ремонт, има ситуации, в които потребителите все пак решават да си купят ново устройство. Това се случва най-често заради износването на батерията - така отговарят 27 процента от българите и 35 процента от европейците. Всеки четвърти у нас подменя телефона си, защото новият модел предлага по-добри функции - признак, че хората имат изразено отношение към напредъка на технологиите и иновациите. 
Сред останалите причини са бавната работа на устройството, повреда и случаи, при които телефонът окончателно спира да работи. 
Когато вече са взели решение за покупка, българските потребители най-често обръщат внимание на издръжливостта, батерията и цената. В Европа водещите критерии са сходни, но с различен акцент - на първо място е батерията, следвана от издръжливостта и сигурността на данните.