Българската икономика се очаква да нарасне с 2,9 процента през 2026 г., а растежът да се ускори до 3,5 процента през 2027 г. и да се задържи на 3 процента през 2028 г. Това показва прогнозата на екипа за икономически анализи на „И Уай“ (EY) към този октомври. Редакцията на БТА получи съобщение за данните в прогнозата.
Икономическият растеж на България през 2027 г. остава положителен при всички разгледани сценарии: 3,5 в базовия, 2,9 процента в неблагоприятния и 3,7 процента в оптимистичния сценарий.
Растежът в България се очаква да бъде над средния за ЕС, но с по-висока инфлация
Базовата прогноза поставя растежа на България над очакваните темпове за Европейския съюз и еврозоната през целия период 2026-2028 г. За ЕС от „И Уай“ прогнозират ръст от 1,4 процента през 2026 г., 1,7 процента през 2027 г. и 1,4 процента през 2028 г., а за еврозоната съответно 1 процента, 1,4 процента и 1,3 процента.
Средногодишното покачване на потребителските цени е прогнозирано за 5,4 процента през 2026 г., 4,4 процента през 2027 г. и 2,5 процента през 2028 г. Отчетената годишна инфлация за този септември е 5,6 процента, като България е сред икономиките в Южна Европа с по-силен ценови натиск и отражение на по-високите енергийни разходи върху услугите, свързани с туризма.
Енергийният риск е ключов за инфлацията
Както вече беше посочено, основният сценарий на икономическия екип на „И Уай“ предвижда средногодишна инфлация в България от 4,4 процента през 2027 г. Неблагоприятният сценарий е свързан с вероятността от продължителен енергиен шок, поради когото инфлацията може да достигне 7 процента. Оптимистичният сценарий предвижда спад на инфлацията до 3,1 процента. Анализът определя страните от Централна и Източна Европа като по-чувствителни към колебанията в енергийните цени поради по-големия дял на енергията в потребителските кошници и усилващото влияние на валутните движения.
Европейската перспектива: устойчив растеж при продължаващ ценови натиск
Инфлацията в еврозоната е достигнала 3,8 процента през септември 2026 г., движена основно от енергията, докато базисната инфлация остава относително стабилна. Очакванията са ръста на ценовото равнище в еврозоната да се задържи близо до 3,8 процента през следващите месеци, преди постепенно да спадне до 2 на сто до средата на 2028 година. Прогнозата за средногодишната инфлация в еврозоната е за 3,1 процента през 2027 година.
Въпреки по-високите лихви и геополитическата несигурност, растежът в еврозоната се очаква да остане устойчив, подкрепен от фискалната политика и инвестициите, свързани с изкуствения интелект. Потреблението на домакинствата обаче се очаква да се забави, тъй като по-високата инфлация ограничава покупателната способност, смятат икономистите на „И Уай“.
Рисковете остават двупосочни
Продължителността на конфликта в Близкия изток и движението на енергийните цени остават основни източници на несигурност за представянето на европейската икономика. Сред рисковете за по-слаб растеж са още геополитическа ескалация, търговска фрагментация и по-високи мита, допълнителни нарушения в енергийните доставки, фискален стрес, резки корекции на капиталовите пазари и физически климатични рискове.
По-благоприятна перспектива би довела до по-бързото внедряване на изкуствен интелект, инфраструктурните и отбранителните инвестиции, структурните реформи и намаляването на търговските бариери, според съобщението.
Лихвените проценти ще останат колебливи по-дълго
Анализаторите на „И Уай“ смятат още, че устойчивият инфлационен натиск променя и очакванията за паричната политика. След повишенията през септември се очаква още едно увеличение на основните лихви. Пазарните очаквания към октомври 2026 г. предполагат дори по-силно затягане. За европейските компании това означава, че цената на финансирането вероятно ще остане значим фактор при инвестиционните решения, а домакинствата ще продължат да усещат натиск през разходите за кредитиране и по-слабата динамика на покупателната способност.
По-слабо евро и различни скорости на възстановяване
Относно единната валутата се посочва, че еврото е отслабнало на фона на по-високите енергийни цени и фискалните тревоги, което допълнително усилва инфлационния натиск чрез по-скъп внос. Валутната динамика в Европа остава разнопосочна: полската злота и шведската крона са отслабнали спрямо еврото, норвежката крона е укрепнала благодарение на позицията на Норвегия като износител на въглеводороди, а румънската лея е под нов натиск на фона на политическа несигурност, висока инфлация и свиваща се лихвена разлика.
Възстановяването в отделните европейски икономики също протича с различна скорост. Германия се възстановява постепенно, докато растежът във Франция остава слаб. Испания и Полша продължават да се представят по-добре от повечето големи икономики в ЕС, въпреки очакваното забавяне. През 2027 г. от „И Уай“ прогнозират растеж от 1,2 процента за Германия, 0,7 процента за Франция, 1,9 процента за Испания и 3,1 процента за Полша.
Българската прогноза от 3,5 процента е над тези темпове и над средното за ЕС, но е съпроводена от по-висока инфлация спрямо еврозоната.
Какво подкрепя устойчивостта на европейската икономика
Проучванията за нагласите са по-положителни от фактическите данни за икономическата активност, но краткосрочните оценки на „И Уай“ показват, че растежът се е запазил през третото тримесечие на тази година въпреки по-високите енергийни цени и по-строгите финансови условия. Фискалната експанзия в Германия и ефектите от инвестиционния бум в изкуствения интелект в САЩ са сред факторите, които могат да обяснят устойчивостта на Европа спрямо енергийния шок.
Инвестициите и износът се очаква да останат относително устойчиви, подкрепени от фискалната политика и разходите, свързани с изкуствения интелект. За сметка на това растежът на потреблението на домакинствата в еврозоната се очаква да се забави от 1,5 на сто през 2025 г. до 1 процент през 2026 г. и 0,7 процента през 2027 г., тъй като инфлацията ограничава реалните доходи.
Така европейската перспектива съчетава запазване на положителния растеж с по-слабо потребление, по-висока цена на капитала и големи различия между отделните държави.