Българският автомобилен транспорт запазва силните си позиции в Европа заради ниските разходи, според френска браншова организация


Благодарение на географското си положение между Западна Европа, Гърция и Турция България се утвърждава като важен участник в европейския автомобилен транспорт. Българските превозвачи са силно ориентирани към международните превози, а конкурентоспособността на сектора продължава да се основава на социални и оперативни практики, които поставят под въпрос устойчивостта на този модел. Това показва най-новото проучване на Френския национален комитет за автомобилен транспорт (CNR), цитирано от специализираната платформа за автомобилен транспорт и логистика Те Ер Ем 24 (TRM24).
Българските превозвачи са силно ориентирани към международния транспорт
Над 60 на сто от дейността на българските транспортни компании са свързани с международни превози. Превозите между две чуждестранни държави съставляват над една четвърт от общата дейност на българските транспортни компании.
Така те имат силно присъствие по основните транспортни коридори, свързващи индустриалните центрове на Централна Европа с пазарите в южната част на континента.
Тази конкурентоспособност се дължи според анализа на френската организация предимно на по-ниските разходи за труд в България в сравнение със страните от Западна Европа. Дневните командировъчни и други добавки, изчислявани на база изминато разстояние, които все още формират близо две трети от възнаграждението на шофьорите, показват продължаващите трудности при прилагането на европейските социални правила.
Междувременно въпреки значителния ръст на минималната работна заплата в България - от 237 евро месечно през 2017 г. до 620 евро през март 2026 г., тя остава най-ниската в Европейския съюз, отчита френският комитет.
Товарните автомобили се използват все по-интензивно
Конкурентното предимство на българските превозвачи се дължи и на интензивното използване на често употребявани и придобити при обновяване на автомобилните паркове в Западна Европа превозни средства.
Тежкотоварните автомобили на българските фирми в момента се движат средно по 247 дни годишно спрямо отчетените през 2021 г. в предишно проучване на организацията 240 дни.
Средният годишен пробег вече достига 133 800 километра спрямо 129 500 километра в предходното изследване. По-интензивната експлоатация е съпроводена и с търсене на възможности за намаляване на разходите за поддръжка на превозните средства и за гуми.
Разходите нарастват въпреки конкурентното предимство
Българският модел обаче не остава незасегнат от инфлацията, отчитат френските експерти. За три години общите разходи за един тежкотоварен автомобил са се увеличили с 23 на сто, а разходите за километър пробег вече надхвърлят 1,04 евро.
В сектора са заети близо 12 000 компании с лиценз за извършване на превози в Европейския съюз, показват данни на Асоциацията на българските предприятия за международни превози и пътищата (АЕБТРИ), цитирани от изданието. Така българският транспортен сектор продължава да има значителна тежест в европейския автомобилен транспорт.
Същевременно каботажните превози - извършвани от чуждестранни транспортни компании на територията на България, също нарастват - със среден годишен темп от 20 на сто през последните десет години. Въпреки това те все още представляват едва 0,7 на сто от вътрешните товарни превози в страната.
Българските превозвачи продължават да бъдат сериозен конкурент на европейския пазар, но традиционното им предимство постепенно се стопява под натиска на нарастващите разходи, гласи един от изводите в проучването. Основният въпрос вече е колко дълго този модел ще успее да запази конкурентоспособността си, без да бъдат променени социалните практики и условията за експлоатация на превозните средства.