Българските компании са над средното европейско ниво в действията си в областта на екологията, според проучване на европейските национални мрежи на Глобалния договор на ООН

Европейските компании участници в Глобалния договор на ООН имат осезаем принос към Целите за устойчиво развитие, като общият им среден резултат е 58,2 от 100 точки. Сред тях българският бизнес изпъква с действията си в областта на екологията с резултати над средноевропейските. Това са част от изводите в изданието „Преглед на приноса на европейския частен сектор към Целите за устойчиво развитие“ на националните мрежи на Глобалния договор на ООН в България, Финландия, Франция, Германия, Италия, Обединеното кралство и Турция, предоставено на БТА от представителите на националната мрежа на Глобалния договор на ООН в България. 
Публикуването на проучването е по повод Общото събрание на ООН. То стъпва на 136 показателя и данни от 5793 компании участници в Глобалния договор от 21 европейски държави. Според съставителите то дава за първи път възможност да се оцени степента, в която частният сектор в Европа допринася за Целите за устойчиво развитие (SDGs). 
Общият среден резултат от 58,2 от 100 точки (при скала от 0 до 100, където 0 отчита липса на принос, а 100 показва цялостна ангажираност на бизнеса към изпълнение на мерките за устойчивост, бел. авт.) показва положителен принос към устойчивото развитие, но и възможности за напредък по конкретни въпроси, се посочва в съобщението. 
Резултатите показват сравнително малки различия между държавите, но и неравномерен принос към отделните цели. 
Най-висок е резултатът за SDG 3 – Добро здраве и благосъстояние, с бал от 73,6 точки. 
Друг извод в изследването е, че приносът на компаниите е по-висок към целите, свързани със социалните въпроси, отколкото към тези, свързани с околната среда. Мерките срещу корупцията са добре интегрирани в дейността на европейските компании участници. 
Като цяло обаче приносът на европейските компании участници към действията в областта на климата (SDG 13) остава умерен, със среден резултат 45,8 точки. Едва 28,1 процента от отговорилите компании са разработили план за адаптация към климатичните промени. Показателите сочат, че производствените компании имат по-висок принос към SDG 13 и SDG 12 (Отговорно потребление и производство), отколкото компаниите в сектора на услугите. Това предполага, че по-прякото въздействие на дейността им върху околната среда създава по-силен стимул за действие, обясняват съставителите. 
На този фон българският бизнес е над средното европейско равнище в действията си в областта на околната среда. Това се вижда в резултатите по SDG 6 (Чиста вода и санитарно-хигиенни условия): 63,2 точки, с 8,4 точки над средното европейско равнище, и по SDG 9 (Индустрия, иновации и инфраструктура): 72 точки, с 6,1 точки над средното.
Друго силно измерение на ESG сред българския бизнес е корпоративното управление, където резултатите са отново над средните за Европа. Резултатът по SDG 16 (Мир, справедливост и силни институции) е 75,5 точки – с 10,2 точки над средното и третият най-висок сред всички анализирани държави. Резултатът по SDG 17 (Партньорства за постигане на целите) също е над средното европейско равнище: 26,1 точки, или с 4 точки над средното.
Резултатите по държави показват сравнително сходни нива на принос в Европа, се посочва в съобщението. 
Най-високи общи резултати са изчислени за компаниите от Гърция (67,3), Турция (63,9) и Италия (62,8). По-ниски са резултатите в Полша и Дания (51,7), както и в Швейцария и Лихтенщайн (54,6). Резултатите на повечето държави са в рамките на плюс/минус 2,9 точки от общата европейска средна стойност. Това предполага, че бизнесът в Европа вече работи в условията на до голяма степен общи рамки за устойчивост, при сходни регулации и очаквания.
От националните мрежи на Глобалния договор на ООН, съставители на проучването, правят и някои препоръки въз основа на получената и анализирана информация.  
Въз основа направените изводи те отправят четири препоръки към европейския частен сектор: да се разшири измерването на напредъка във всички области на устойчивостта; адаптацията към климатичните промени да стане приоритет за всички сектори в Европа; да се развиват повече партньорства между различни заинтересовани страни и между публичния и частния сектор и да се увеличат възможностите за обучение по устойчивост за всички служители и доставчици. 
Проучването се основава на данни от Съобщенията за напредъка (Communication on Progress – CoP) за 2025 г. на 5793 компании участници в Глобалния договор на ООН в Европа. Използвани са 136 показателя. Изследването обхваща 21 европейски държави, в които Глобалният договор на ООН има национална мрежа: Австрия, България, Хърватия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Ирландия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Полша, Португалия, Сърбия, Испания, Швеция, Швейцария и Лихтенщайн (те са обединени в една национална мрежа на Глобалния договор на ООН), Турция и Обединеното кралство.