Членът на Изпълнителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Изабел Шнабел ще напусне предсрочно поста си, за да оглави отдела за парични и капиталови пазари на Международния валутен фонд (МВФ), съобщи Блумбърг, позовавайки се на източници, запознати със ситуацията.
Шнабел е избрана за директор на отдела на МВФ по паричните и капиталовите пазари, твърдят източниците, пожелали анонимност. Преминаването ѝ в МВФ се очаква през януари 2027 г., преди осемгодишният ѝ мандат в ЕЦБ да изтече през декември същата година, посочва един от източниците. Те са пожелали анонимност заради поверителния характер на разговорите. Говорители на ЕЦБ и МВФ са отказали коментар.
Предсрочното оттегляне на 55-годишната Шнабел ще усложни предстоящата смяна на част от ръководството на ЕЦБ. През следващата година изтичат и мандатите на президента Кристин Лагард и главния икономист Филип Лейн.
Според Блумбърг лидерите на ЕС ще се опитат да договорят трите назначения едновременно, евентуално на срещата на върха през декември. Франция и Германия се стремят да запазят представителството си в Изпълнителния съвет, а Испания настоява за място след оттеглянето на вицепрезидента Луис де Гиндос по-рано тази година.
Лагард също може да напусне предсрочно. Тя е сред кандидатите за ръководител на Световния икономически форум, който организира ежегодната среща в Давос, и проявява интерес към позицията, посочва агенцията. Миналата седмица Лагард заяви, че ще напусне ЕЦБ през 2027 г., без да уточни дали ще остане до края на мандата си през октомври.
Сред фаворитите за неин наследник са бившите ръководители на централните банки на Нидерландия и Испания Клаас Кнот и Пабло Ернандес де Кос. Испанският премиер подкрепи кандидатурата на Ернандес де Кос в интервю за „Блумбърг Ти Ви“.
Шнабел, която според източниците ще наследи Тобиас Адриан в МВФ, по-рано заяви готовност да оглави ЕЦБ, ако бъде поканена. Тя обаче не е била сред фаворитите, отбелязва Блумбърг, свързвайки това отчасти с позицията ѝ на един от най-категоричните привърженици на по-строга парична политика.
Шнабел подкрепи двете повишения на лихвите след избухването на войната с Иран. Наскоро тя заяви, че може да се наложи допълнително затягане на паричната политика, като определи последното поскъпване на енергията като „доста тревожно“.
Преминаването ѝ в МВФ ще засили натиска върху Германия да определи приоритетите си за предстоящите назначения в ЕЦБ. Германец досега не е оглавявал институцията, а президентът на Бундесбанк Йоахим Нагел проявява интерес към поста на Лагард.
Според Блумбърг присъствието на Урсула фон дер Лайен начело на Европейската комисия обаче е сериозна пречка пред германска кандидатура за председател на ЕЦБ. Това може да насочи Берлин към някоя от останалите позиции.
Друг въпрос пред европейските столици е представителството на жените във висшето ръководство на централната банка. Той придобива допълнителна тежест заради очакваното напускане на Шнабел и възможността Лагард да бъде наследена от мъж.
Шнабел ще се присъедини към редица германски представители, напуснали Управителния съвет на ЕЦБ преди края на мандатите си. Според агенцията досега само един ръководител на Бундесбанк и един германски член на Изпълнителния съвет са завършили мандатите си по график.
За МВФ назначаването на Шнабел би било част от по-широко обновяване на ръководството, включващо привличането на повече жени и специалисти с практически опит.
През август Силвана Тенрейро, бивш външен член на Комитета по парична политика на „Банк ъв Ингланд“, стана главен икономист на фонда. Няколко седмици по-рано бившият полски финансов министър Матеуш Шчурек пое ръководството на европейския отдел.
Професорът по икономика Рикардо Рейс е бил смятан за фаворит за поста, зает от Тенрейро, преди кандидатурата му да отпадне в последния момент, съобщи „Файненшъл таймс“. Изданието свърза това с публичните му критики към митническата политика на американския президент Доналд Тръмп. МВФ категорично отрече кандидат да е бил дисквалифициран заради академичните си възгледи за митата.
Шнабел също е критикувала политиките на Тръмп, като е заявявала, че те засилват несигурността и фрагментират световната свободна търговия. Тя е предупреждавала и за рисковете за независимостта на централните банки на фона на президентския натиск върху Управлението за федералния резерв на САЩ и тогавашния му президент Джером Пауъл.