Брутният външен дълг на България нараства с 25 на сто до 66,1 млрд. евро към края на май, сочат данните на БНБ


Брутният външен дълг на България (публичен и частен) нараства с 25,5 на сто на годишна база до 66,112 млрд. евро към края на месец май, сочат предварителните данни на Българската народна банка. За сравнение, към края на май 2025 година размерът на брутния външен дълг е възлизал на 52,664 млрд. евро или с 13,448 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат.
Брутният външен дълг се равнява на 53,1 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП). Преди година съотношението възлизаше на 45,4 процента от БВП.
В края на май 2026 г. краткосрочните задължения са 18,112 млрд. евро (27,4 процента от брутния дълг, 14,5 процента от БВП) и нарастват с 9,183 млрд. евро (102,9 на сто) спрямо май 2025 г. (8,928 млрд. евро, 17 процента от дълга, 7,7 процента от БВП).
Дългосрочните задължения възлизат на 48 млрд. евро (72,6 процента от брутния дълг, 38,5 процента от БВП) в края на май 2026 г., като нарастват с 4,265 млрд. евро (9,8 на сто) спрямо края на май 2025 г. (43,735 млрд. евро, 83 процента от дълга, 37,7 процента от БВП).
Към края на май тази година 37,641 млрд. евро (56,9 процента) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година. В евро са деноминирани 72,8 процента от брутните външни задължения, при 79,1 процента година по-рано.
Брутният външен дълг на сектор Държавно управление в края на май 2026 г. е 16,407 млрд. евро (13,2 процента от БВП). Спрямо края на май 2025 г. (15,571 млрд. евро, 13,4 процента от БВП) той нараства с 835,5 млн. евро (5,4 на сто). Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 24,8 процента към края на май 2026 г., при 29,6 процента към края на същия месец миналата година.
Външните задължения на Централната банка са 10,971 млрд. евро (8,8 процента от БВП). Те се увеличават с 9,087 млрд. евро спрямо края на май 2025 г. (1,884 млрд. евро, 1,6 процента от БВП) и отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 г.
Външните задължения на сектор Други парично-финансови институции са 9,549 млрд. евро (7,7 процента от БВП). Те се повишават с 1,933 млрд. евро (25,4 на сто) спрямо края на май 2025 г. (7,615 млрд. евро, 6,6 процента от БВП).
Външните задължения на Други сектори са 14,742 млрд. евро (11,8 процента от БВП). Те нарастват с 956,8 млн. евро (6,9 на сто) спрямо края на май 2025 г. (13,785 млрд. евро, 11,9 процента от БВП). Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,442 млрд. евро (11,6 процента от БВП) в края на май 2026 г., което е с 635,5 млн. евро (4,6 на сто) повече спрямо края на май 2025 г. (13,807 млрд. евро, 11,9 процента от БВП).

Франкфурт на Майн

Големите банки в еврозоната са устойчиви на геополитически сътресения, отчете стрес тест на ЕЦБ

Големите банки в еврозоната са способни да се справят със сериозни геополитически сътресения, показват резултатите от безпрецедентен стрес тест на...

София

Втори мост над Варненското езеро е предвиден като част от проекта за автомагистрала „Черно море“, каза регионалният министър Иван Шишков

Изграждането на втори мост над Варненското езеро е предвидено като част от проекта за автомагистрала „Черно море“, а не като...

София

Проектът за изграждане на скоростен път София - Монтана с тунелно преминаване под прохода „Петрохан“ е в подготвителна фаза, съобщи министър Шишков

Проектът за изграждане на скоростен път София - Монтана с тунелно преминаване под прохода „Петрохан“ е в подготвителна фаза. Предстои...

Люксембург

Регистрациите на нови електромобили в ЕС са се увеличили с близо 30 на сто през 2025 г., отчита Еврост

Регистрациите на нови изцяло електрически леки автомобили в Европейския съюз са нараснали с 29,7 на сто през 2025 г. до...

Люксембург

Пътният товарен транспорт в ЕС нараства с 0,9 на сто през 2025 г., Полша остава лидер по превозен обем

Обемът на пътния товарен транспорт в Европейския съюз е нараснал с 0,9 на сто през 2025 г. спрямо предходната година...

Брюксел

Европейската комисия преведе на България 896 млн. евро по четвъртото плащане по Плана за възстановяване и устойчивост

Европейската комисия преведе на България 896 млн. евро безвъзмездно финансиране по четвъртото плащане от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ),...