Делът на държавния дълг, държан от финансови дружества резиденти, е най-висок в Чехия и Швеция, според данни на Евростат за 2025 г.


Структурата на брутния държавен дълг се различава значително в страните от Европейския съюз. Различията са свързани например с първоначалния и оставащия срок до падежа на дълга, използваните дългови инструменти и основните институционални сектори, които държат дълга, посочва Евростат, статистическата агенция на ЕС.
Към края на 2025 г. делът на държавния дълг, държан от сектора на финансовите дружества (резиденти), надхвърля половината от общия дълг в 7 страни от ЕС, като е най-висок в Чехия и Швеция (по 69 на сто всяка), Хърватия (61 на сто), Полша (56 на сто) и Малта (54 на сто), сочат най-новите данни на Евростат.
Нерезидентите (от трети страни) държат над половината от държавния дълг в 16 страни от ЕС. В Кипър (90 на сто), Естония (78 на сто), Латвия (74 на сто), Литва (72 на сто) и Гърция (71 на сто) нерезидентите са притежавали най-голям дял от държавните задължения.
В повечето страни от ЕС делът на нефинансовия сектор на резидентите в държавния дълг – нефинансови предприятия, домакинства и организации с нестопанска цел, обслужващи домакинствата – е под 10 на сто. В края на миналата година този дял надхвърля 10 на сто в Малта (24 на сто), Унгария (23 на сто), Португалия (19 на сто), Италия (14 на сто) и Ирландия (12 на сто).
Делът на държавния дълг с кратък оставащ срок до падежа нараства в повечето страни от ЕС 
Към края на 2025 г. най-големи дялове на държавния дълг с оставащ кратък срок до падежа (до една година включително) са отчетени в Швеция (38 на сто), Португалия (27 на сто), Ирландия (26 на сто) и Естония (20 на сто), а най-малки в Словакия (6 на сто), Гърция (7 на сто) и Литва (9 на сто).
В сравнение, към края на 2024 г. делът на брутния дълг на сектор „Държавно управление“ с срок до падежа по-малко от година се е увеличил в 18 от общо 26 страни от ЕС, за които фигурират данни. Най-голямо увеличение е отчетено в Ирландия (3,4 процентни пункта – пр.п.), Естония (3,2 пр.п.), както и в Нидерландия, Малта и Словения (по 3,1 пр.п.за всяка).
Противно на тях, делът е намалял в 8 страни от ЕС, като спадът е най-значителен в Дания (5,8 пр.п.), Хърватия (3,4 пр.п.) и Словакия (2,9 пр.п.).