Средният брутен доход от селско стопанство на един работник в световен мащаб ще се увеличи с 9 на сто до 2035 г., обусловен от повишаване на производителността и като цяло стабилни цени на селскостопанските продукти. Това прогнозира нов доклад, публикуван днес от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Тази перспектива обаче остава уязвима към пазарната нестабилност, причинена от кризи и конфликти. Докладът оценява, че ако честотата на сътресенията, наблюдавана през последните години, се запази, има 25 процента вероятност доходите в селското стопанство през 2035 г. да бъдат по-ниски от настоящите нива. Краткосрочните рискове също са значителни, тъй като скорошното поскъпване на енергията и произтичащото от това намаляване на употребата на торове вероятно ще засегнат селскостопанското производство през 2027 г. Докато страните с високи доходи вероятно ще успеят да абсорбират тези сътресения, държавите с ниски доходи са изправени пред влошаване на продоволствената сигурност.
„Селскостопански перспективи 2026-2035“ на ОИСР и ФАО предоставя глобална базова референтна точка за средносрочните перспективи за селскостопанските и рибните пазари на национално, регионално и световно ниво. При стабилни условия се очаква световното селскостопанско и рибно производство да нарасне с 13 на сто през следващите десет години, задвижвано главно от Азия, Субсахарска Африка и Латинска Америка.
Докладът обаче подчертава и потенциалните отрицателни последици на неблагоприятни сътресения, дори и те да са временни. Ако средният скок от 33 на сто в цените на енергията, наблюдаван през първата половина на 2026 г., продължи и през втората половина на годината, световното производство на зърно ще намалее с 0,9 на сто през 2027 г. Спадът ще бъде още по-остър в страните с ниски доходи - с 1,7 на сто. Свързаните с това загуби на доходи и по-високите цени на храните също биха принудили домакинствата в страните с по-ниски доходи да намалят потреблението на храни и да се насочат към по-евтини хранителни продукти.
„Нашите агрохранителни системи са под натиск, а фермерите ни са на първа линия пред нарастващите разходи за енергия и торове. Тяхната устойчивост е нашата продоволствена сигурност. Защитата им означава по-добра подкрепа при метеорологични сътресения, устойчиви инвестиции в производителността и отворени, добре функциониращи световни пазари“, каза генералният секретар на ОИСР Матиас Корман.
„За да поддържаме растежа на производителността в агрохранителните системи, трябва да засилим тяхната устойчивост. Устойчивостта не е означава просто да оцелеем при последния шок, а да сме подготовени за следващия“, каза генералният директор на ФАО Ку Донгю. Според него инвестицията днес в диверсифицирани търговски коридори, регионални резерви от критични селскостопански суровини, устойчива инфраструктура и по-диверсифициран енергиен микс в агрохранителните системи, който намалява зависимостта от петрола, може да превърне уязвимостта в готовност, както и да гарантира, че временните прекъсвания няма да се превърнат в кризи в продоволствената сигурност.
При стабилни условия, където се очаква повишаването на производителността да осигури по-голямата част от растежа на производството, все пак ще е необходимо известно разширяване на засетите площите и увеличаване на броя на добитъка. В резултат на това се предвижда преките емисии на парникови газове от селското стопанство да нараснат с 6,5 на сто през следващото десетилетие. Очаква се животновъдството да изиграе роля за около 77 на сто от това увеличение, отразявайки нарастващия брой на животните, докато синтетичните торове ще допринесат за останалите 23 процента чрез по-високи емисии на азотен оксид до 2035 година.
Очаква се прогнозираните подобрения в производителността да окажат натиск за понижаване на реалните цени на селскостопанските стоки. Макар че това може да е от полза за потребителите, то би могло да създаде значителни предизвикателства за дребните земеделски производители, които са по-уязвими към пазарната нестабилност и често имат ограничен капацитет за внедряване на технологиите, необходими за повишаване на производителността. Затова правителствата трябва да подкрепят растежа на производителността, като същевременно подобряват достъпа на земеделските производители до пазарите и предоставят местно адаптирани програми за подкрепа.
Предвижда се потребителите в страните с по-ниски средни доходи да разнообразят допълнително хранителния си режим, особено чрез по-висока консумация на животински продукти с повишаването на жизнения стандарт. Същевременно се очаква страните с ниски доходи, особено в Субсахарска Африка, да продължат да изостават от други региони по отношение на продоволствената сигурност и храненето. Наред с това се предвижда прекомерната консумация на храна да се запази в по-богатите страни. Прогнозира се, че Югоизточна Азия ще осигури 39 на сто от глобалния ръст на потреблението до 2035 г., обусловен от увеличението на населението и нарастващото търсене на глава от населението.
Многостранното сътрудничество и основаната на правила международна търговия със селскостопански продукти остават жизненоважни за укрепване на световната продоволствена сигурност, подкрепа на по-разнообразни хранителни режими и стабилизиране на доходите на земеделските стопани.