Европейският фискален съвет (EFB), независимият орган за наблюдение на фискалната политика на ЕС, разкритикува днес европейските институции заради прекомерната свобода на действие и гъвкавост при прилагането на новите европейски бюджетни правила, предаде Ройтерс. Предупреждението е отправено в момент, когато световните пазари следят с внимание устойчивостта на държавните финанси на фона на очакванията за нов цикъл на повишаване на лихвените проценти.
В най-новия си доклад Европейският фискален съвет предупреждава, че многократните изключения от правилата, предоставяни от Европейската комисия и Съвета на ЕС на отделни държави членки, могат да подкопаят доверието в тях, въпреки че те влязоха в сила сравнително наскоро и имат за цел да бъде намалено равнището на държавния дълг.
Съгласно правилата, които влязоха в сила през април 2024 г., всяка държава от ЕС договаря с Европейската комисия индивидуална, съобразена с конкретните ѝ условия годишна траектория за намаляване на дълга. Страните разполагат с период от четири до седем години, за да намалят бюджетния дефицит и държавния дълг до определените от ЕС равнища - съответно 3 на сто и 60 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).
Ако дадено правителство не изпълни договорения план, то трябва да обясни причините или да се изправи пред процедура за установяване и коригиране на прекомерен дефицит.
„Не бяха отправени обяснения в рамките на правилото „изпълни или обясни“ и само една държава се сблъска с процедурни последици под формата на нова процедура за прекомерен дефицит“, посочи Европейският фискален съвет, визирайки България.
„Това контрастира с отклоненията във фискалните резултати и прогнозите спрямо препоръчаните траектории на разходите. Разликата се дължи както на гъвкавостта, предвидена в новите правила, така и на свободата на преценка и проявената отстъпчивост от страна на ЕК и Съвета (на ЕС)“, заяви Европейският фискален съвет.
Надзорният орган посочи, че всеки път, когато правителствата са били изправени пред натиск да увеличат разходите - например за отбрана или заради високите цени на енергията, институциите на ЕС са се съгласявали да създадат изключение.
„Всяко подобно изключение може да изглежда разумно от политическа гледна точка, но правилата се оценяват с натрупването на прецеденти, а рамка, която се огъва при всеки нов шок, рискува да загуби основната си цел“, заяви председателят на Европейския фискален съвет Питер Хасекамп.
Изключенията, въведени за първи път през март 2025 г., са под формата на национални изключителни клаузи, които позволяват временно отклонение от фискалните цели, за да се даде възможност за увеличаване на разходите.
Подобна клауза беше използвана за разходи за отбрана, а друга, през 2026 г., за финансиране на някои мерки за повишаване на устойчивостта на енергийната система.
Критиките на Европейският фискален съвет биват обявени в момент, когато държавите от ЕС са под все по-силен натиск да увеличат разходите за отбрана, енергийна сигурност и зелен преход, като същевременно трябва да се справят и с нарастващите разходи за обслужване на държавния дълг след години на високи нива на задлъжнялост.
Според доклада въпреки по-силния от очакваното икономически растеж през 2025 г. бюджетните позиции на страните от ЕС са се подобрили значително по-малко от предвиденото във фискалните им планове.
По данни на Евростат общият държавен дълг на страните от ЕС е нараснал до 82 на сто от БВП през 2025 г. спрямо 81 на сто година по-рано. Европейската комисия прогнозира, че през 2026 г. задълженията в ЕС ще надхвърлят 84 на сто от БВП.