Държавите с фискални дисбаланси са по-уязвими към ръста на доходностите по облигациите, показва анализ на МВФ

Държавите с големи фискални дисбаланси са по-уязвими към повишаването на доходностите по държавните облигации, въпреки че пазарите засега функционират нормално и разполагат с ликвидност. Ръстът на доходностите отразява съчетание от фактори, сред които поскъпването на енергията, устойчивата инфлация и нарастващите премии за срочност, заяви заместник-директорът на департамента по паричните и капиталовите пазари на Международния валутен фонд (МВФ) Атанасиос Вамвакидис при представянето на октомврийския доклад за глобалната финансова стабилност в Банкок, Тайланд.
„Пазарът функционира добре. Има ликвидност“, каза Вамвакидис в отговор на въпрос дали скорошните колебания на пазара, където доходността по дълговите книжа на редица страни достигнаха многогодишни рекордина пазара на са признак за нестабилност или отразяват нормална реакция на променените икономически условия.
По думите му част от резките движения на лихвените проценти са свързани с промени в позициите на инвеститорите и задействане на механизми за ограничаване на загубите. Равнищата и колебанията на лихвените проценти се връщат към характерните за десетилетията преди световната финансова криза, посочи той.
Повишаването на доходностите започна след пандемията, когато пазарите започнаха да отчитат края на периода на ниска инфлация, нулеви или отрицателни лихвени проценти и количествени улеснения от централните банки. През тази година допълнителен натиск оказват енергийните сътресения заради конфликта в Близкия изток, устойчивата инфлация и очакванията за по-рестриктивна парична политика. В някои икономики по-силният от очакваното растеж също допринася за повишаването на доходностите.
Фискалните дисбаланси не са били първоначалният фактор за тези движения, но правят държавите по-уязвими към тях. Вамвакидис отбеляза, че се наблюдава положителна връзка между промяната в доходностите и фискалните дисбаланси.
Премиите за срочност са близо до горната граница на историческите си диапазони
В доклада си МВФ посочва, че повишаването на доходностите по 10-годишните държавни облигации от 27 февруари до 30 септември 2026 г. се дължи както на промени в очакваните краткосрочни лихвени проценти, така и на увеличението на премиите за срочност. Последните са допълнителната доходност, която инвеститорите изискват, за да държат дългосрочни вместо краткосрочни облигации. Премиите за срочност компенсират несигурността относно бъдещите лихвени проценти, инфлацията и стойността на облигациите през по-дългия период.
В развитите икономики по-голяма роля играят очакванията за по-високи краткосрочни лихви, свързани с инфлацията и по-рестриктивната парична политика. В развиващите се пазари по-съществен принос имат премиите за срочност. Те отразяват допълнителната компенсация, която инвеститорите изискват за рисковете при държането на дългосрочни облигации.
По оценки на МВФ премиите за срочност са в горната част на историческите си диапазони, особено при облигациите на развитите икономики. Сред факторите за това са опасенията за продължителни бюджетни дефицити, високия държавен дълг и очакваното увеличаване на предлагането на държавни облигации.
Натиск върху пазара може да окажат и инвеститорите, които са по-чувствителни към промените в цените. При ново поскъпване на енергията и засилване на инфлацията те могат да продават дългосрочни облигации, което би увеличило допълнително премиите за срочност. Същевременно нарастващите емисии дълг на компании, свързани с изкуствения интелект, могат да се конкурират с държавните облигации за търсенето на инвеститорите.
МВФ предупреждава за риск от ново рязко повишаване на доходностите
Според доклада допълнително поскъпване на енергията може отново да ускори инфлацията и да наложи затягане на паричната политика. При такъв сценарий правителствата, които наскоро са съкратили матуритетите на дълга си, могат да се изправят пред по-високи рискове при рефинансирането му, което да увеличи дълговата тежест и премиите за срочност.
МВФ предупреждава и за възможно влошаване на пазарната ликвидност при повишена волатилност. Пазарът на облигации продължава да зависи от посредничеството на дилърите, чиито ограничения по балансите могат да ги принудят да намалят дейността си. Съчетанието от тези фактори може да доведе до рязко увеличение на доходностите.
Въпреки това някои показатели за функционирането на пазарите са се подобрили. Според доклада хедж фондовете частично са намалили определени позиции, свързани с разликите между цените на държавните облигации и фючърсите върху тях, без това да предизвика забележим натиск върху репо пазарите. Значителният оставащ ливъридж обаче продължава да създава риск от рязко разплитане на тези позиции.
МВФ призовава държавите да поставят публичния си дълг на устойчива траектория и да подобрят структурата на пазарите на облигации. Централните банки трябва да запазят независимостта си, да изпълняват мандатите си и ясно да комуникират решенията си, за да подпомагат стабилизирането на инфлационните очаквания и да ограничават риска от нови резки движения на доходностите.
Инвестициите в изкуствен интелект и киберзаплахите създават допълнителни рискове
Сред рисковете за финансовата стабилност МВФ откроява и евентуална корекция на пазарните оценки в сектора на изкуствения интелект. Заместник-директорът на департамента по паричните и капиталовите пазари на фонда Атанасиос Вамвакидис посочи, че технологичният сектор е сред основните двигатели на икономическата устойчивост, но силната зависимост от него създава уязвимости. Ако печалбите на компаниите се окажат по-слаби от очакваното или мащабните им инвестиционни планове не донесат очакваната възвръщаемост, корекцията на пазарните оценки може да затегне финансовите условия и да засегне по-широко икономиката. Допълнителен риск произтича от взаимосвързаните схеми за финансиране в сектора, при които инвестициите са обвързани с ангажименти за бъдещи приходи. Според Вамвакидис евентуална корекция може да има по-широки последици и заради нарасналата международна експозиция към американски активи, свързани с изкуствения интелект.
Анализ на 14 публично обявени сделки в ИИ сектора показва, че те включват около 300 млрд. долара инвестиции в капитал и 650 млрд. долара дългово финансиране, срещу ангажименти за бъдещи приходи в размер на 1,4 трилиона долара.
МВФ определя киберзаплахите като нарастващ системен риск за финансовата система. Заместник-ръководителят на отдел в департамента по паричните и капиталовите пазари Кайо Ферейра посочи, че разрастването на дигитализацията увеличава възможностите за атаки, а зависимостта от ограничен брой софтуерни продукти и доставчици на облачни услуги може да засили последиците от пробив в сигурността. Към това се прибавя и по-широкият достъп на киберпрестъпниците до инструменти, включително изкуствен интелект. Според Ферейра нововъзникващите пазари като цяло са по-слабо подготвени за подобни заплахи поради по-ограничените ресурси за превенция. Той подчерта необходимостта от повече специалисти по киберсигурност, укрепване на капацитета на надзорните органи и по-добра координация при кризи.