Държавният дълг на Франция нарасна през първото тримесечие, достигайки 117,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП), като в номинална стойност възлиза на над 3,536 трилиона евро, показват данни на Националния институт за статистика и икономически проучвания ИНСЕЕ (INSEE), публикувани днес и цитирани от Франс прес.
Спрямо предходното, четвърто тримесечие на 2025 г., дългът на страната се е увеличил със 75,6 млрд. евро. В края на 2025 г. съотношението на държавния дълг към БВП бе 115,7 на сто, посочва статистическата агенция. През четвъртото тримесечие на 2025 г. държавният дълг е намалял с 23,6 млрд. евро спрямо предходното, трето тримесечие на миналата година.
Данните са публикувани в момент, в който френското правителство подготвя бюджета за 2027 г. и предстои свикване на комитет за наблюдение на публичните финанси, който да направи оценка на състоянието на финансите на страната, посочва АФП.
Втора по големина икономика в еврозоната след Германия, Франция е сред страните с най-слаби бюджетни показатели. Тя отчита втория най-висок бюджетен дефицит - 5,1 на сто от БВП през 2025 г., след Белгия (5,2 на сто). Това се счита за ниво, което не позволява стабилизиране на държавния дълг, който е третият най-висок (като дял от БВП) след този на Гърция и Италия.
Правителството желае да представи положителна фискална траектория - то си е поставило за цел дефицит от 5 на сто през 2026 г., при държавен дълг от 118,4 на сто от БВП, преди да намали дефицита под 3 на сто през 2029 г., при стабилизиран държавен дълг от 118 на сто от БВП.
Възстановяването на публичните финанси се усложнява допълнително от факта, че правителството е обещало да избегне повишаване на данъците в бюджета за 2027 г. То е възложило на четирима икономисти да разработят сценарии за фискално възстановяване от 2027 г., като се очаква те да представят заключенията си в началото на юли.
В детайли, през първото тримесечие на 2026 г. приносът на държавата към публичния дълг се е увеличил с 66,3 млрд. евро, след спад от 22,6 млрд. евро през предходното тримесечие.
Приносът на различните централни административни органи към дълга се е увеличил с 300 млн. евро, след спад от 200 млн. евро през предходното тримесечие.
Дългът на местните власти също се е увеличил (с 800 млн. евро), но по-слабо, отколкото през предходното тримесечие, когато нарасна с 12,2 млрд. евро.
Дългът на администрацията за социално осигуряване също се е увеличил - с 8,2 милиарда евро, след като през предходното тримесечие намаля с 13 млрд. евро.