Държавният дълг на развиващите се страни достигна рекордните 9,4 трилиона долара миналата година, отчита Световната банка

Държавният дълг на развиващите се страни е достигнал рекордните 9,4 трилиона долара през 2025 г., a темпът на нарастването му е бил най-високият от пандемията от КОВИД-19. Това отчита Световната банка в публикуван днес доклад (International Debt Report), цитиран от Франс прес.
Задлъжнялостта на тези държави се е увеличила с 5,5 на сто през миналата година - три пъти по-бързо спрямо средногодишния темп за периода 2022-2024 г. Ускоряването на ръста на лихвените проценти допълнително оскъпява обслужването на държавните задължения.
През 2025 г. развиващите се икономики са платили общо с 436 милиарда долара повече спрямо 2022 г. за обслужване на дълга си, което включва както погасяването на главницата по заемите, така и изплащането на лихвите.
Последиците обаче не се ограничават до държавните бюджети, а засягат пряко и домакинствата. По-високата задлъжнялост води до ограничаване на публичните инвестиции, по-малко икономически възможности и по-голяма уязвимост при външни сътресения, предупреждава главният статистик на Световната банка Хайшан Фу.
По думите ѝ при икономически кризи в по-задлъжнелите държави по-голяма част от населението изпитва затруднения да си осигури дори достатъчно храна.
Особено тежко е положението в най-уязвимите страни, където дългът е нараснал с 8,1 на сто на годишна база до 1,3 трилиона долара. За тях заемите от частни кредитори са особено скъпи - средният лихвен процент достига 8,2 на сто - най-високото равнище от 1989 г. При последните емисии на облигации средната лихва вече е 9,4 на сто.
„Страните с ниски и средни доходи имат достъп до частно финансиране, но в същото време заемат повече, изплащат повече и разполагат с по-малко средства за дългосрочно развитие“, предупреждава Фу.
За разлика от тях държавите, които не се възползват от преференциални заеми с ниски лихви от международни финансови институции, са отбелязали понижение на лихвите по облигациите си. През 2025 г. те са достигнали средно 5,5 на сто или с 0,3 процентни пункта по-малко спрямо година по-рано.
Допълнителен натиск върху бюджетите оказват и валутните колебания. Развиващите се държави често теглят заеми в чуждестранна валута, което ги излага на риск от промени в обменните курсове. Според Световната банка поевтиняването на щатския долар през последните две години е увеличило стойността на задълженията, деноминирани в други валути, и допълнително е затруднило обслужването им.