Държавните разходи стимулират икономиката в еврозоната значително по-силно от данъчните облекчения, като всяко допълнително евро публични разходи може да увеличи брутния вътрешен продукт (БВП) с до 1,30 евро през първата година. При намаляването на данъците ефектът достига едва до 40 цента за всяко евро, сочи проучване на Германския институт за икономически изследвания (DIW), цитирано от APA.
„Общата парична политика променя правилата на играта във фискалната политика в еврозоната“, заяви авторът на проучването Гьокхан Идер.
Според изследването Европейската централна банка (ЕЦБ) по принцип не реагира на фискалните мерки, предприети от отделни страни членки като Италия или Испания. Поради това националните разходни програми не се неутрализират чрез повишаване на лихвените проценти. Данъчните облекчения, от друга страна, не се възползват от евентуално разхлабване на паричната политика, което би могло да засили въздействието им.
„Във валутен съюз като еврозоната фискалните разходни мерки имат особено силно въздействие в сравнение със страни със собствена парична политика като САЩ“, посочи съавторът на изследването Малте Риет.
Публичните инвестиции и държавното потребление влияят върху икономиката по различни канали. Инвестициите стимулират предимно частните капиталови вложения, а чрез разширяването и подобряването на инфраструктурата увеличават и производствения капацитет на икономиката. По-високото държавно потребление подкрепя основно потреблението на домакинствата.
Ефектът от данъчните облекчения е значително по-слаб и по-краткотраен. Според института те увеличават частното търсене в по-малка степен, а след четири години въздействието им върху икономиката почти изчезва.
Авторите на изследването предупреждават обаче, че краткосрочните ползи от увеличаването на държавните разходи трябва да бъдат съпоставяни с дългосрочните рискове за публичните финанси.
„Особено за краткосрочната стабилизация на икономиката добре структурираните разходни мерки са по-ефективният инструмент“, заяви Идер. Според него правителствата трябва едновременно да отчитат дългосрочните последици за държавните финанси и икономическия растеж.
Резултатите от изследването се отнасят основно за фискални мерки, предприемани от отделни страни членки. Ако много държави от еврозоната увеличат разходите си едновременно, това би могло да предизвика реакция от страна на ЕЦБ и съответно да ограничи стимулиращия ефект, посочват авторите.