Едногодишните договори са най-големият бич в земеделието, заявиха участници в дискусия за поземлените отношения в Казанлък

Втори ден продължава юбилейната Десета национална среща на земеделските производители, организирана от Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ), която се провежда в Kings' Valley Medical & Spa хотел в Казанлъшки минерални бани.
Днешният ден на форума започна с дебат, посветен на планираните промени в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които през последните седмици бяха представени в рамките на Комисията по земеделието и храните в НС и предизвикаха сериозни полемики.
"Идеята на този панел не е да си говорим за злободневните теми, а какво можем да направим оттук нататък", заяви адвокат Пламен Абровски, който влезе в ролята на модератор. Той подчерта, че сме на етап, в който трябва да започнат кардинални промени. "Ако след 5 години субсидиите престанат да бъдат обвързани с плащанията, какво ще стане, накъде ще тръгнат поземлените отношения", запита Абровски.
По думите на Мирослав Каракашев от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) поземлената реформа въобще не е завършена, затова и още обсъждаме тази тема.
Според него в битката за ползване на земя са възникнали много злоупотреби. "Не знам дали има друга държава в света, където се допуска, без да се пита собственикът, директор на Областна дирекция "Земеделие" с една заповед да разпределя неговата собственост", коментира Каракашев.
По негово мнение на този етап има много малко неща, които да се променят в законите и по-скоро трябва да вървим в посока да си изпълним т.нар. поземлена реформа.
Абровски се съгласи с изложения от Каракашев проблем, че държавата по никакъв начин не управлява дадения ѝ Държавен поземлен фонд (ДПФ). Той насочи вниманието и към друг засегнат въпрос – този с едногодишните договори.
В тази връзка Лилия Стоянова, директор дирекция "Поземлени отношения и комасация" в Министерство на земеделието и храните (МЗХ), заяви, че за нея най-големият бич в земеделието са едногодишните договори. "Никой земеделски ползвател не желае да няма сигурност, да работи на едногодишни договори", каза тя. 
"Земята носи задължения както за собственика, така и за ползвателя. Ние сме единствената държава в Европа, която няма данък върху земята", подчерта Стоянова, допълвайки, че изпадаме в положение, в което тези с правата на собственици не управляват земите си и затова държавата търси начин да се намеси, за да могат тези земи да се използват по предназначение за земеделски технологии.
На въпроса дали е възможно държавата да се намеси, ако ползвателят не е може да намери 51 процента от собствениците на земите, тя смята, че сигурно е възможно и е въпрос на технология.
Председателят на УС на АЗПБ Венцислав Върбанов допълни, че при краткосрочните договори никой няма да инвестира в напояване, защото това е много скъпа инвестиция. Той предложи да се приеме закон договорите за земеделски земи да са минимум 3 или 5 години. 
Според бившия земеделски министър Нихат Кабил, земеделската земя в България е приравнена като собственост към един апартамент – недвижима собственост, и всички проблеми идват оттук.
По мнението на бившия председател на БАСЗЗ Борислав Петков раздробяването на земеделските земи може да бъде спряно с промяната в един закон – за наследството. Той заяви, че най-лошо управляваният фонд е Държавният поземлен фонд.