"Еднорози" и дупки - двете лица на индийската Силициева долина

Един от ракурсите към Индия на 21-ви век - едновременно начело на прогреса и изоставаща. В Бангалор (Южна Индия) местните технологични гении шофират по пътища с дупки и нямат достъп до чиста вода заради занемарена инфраструктура, пише Франс прес.
Макар Р.К. Мисра да е съосновател на стартъп в областта на мобилността, оценяван на милиони, той не е защитен от всекидневния кошмар на трафика.
Изиманването на 16 километра от дома до офиса може да му отнеме до два часа сутрин или вечер. Блокирането е толкова голямо, че той вече планира всичките си срещи между обед и ранния следобед, за да го избегне.
"Ситуацията е ужасна", казва той. "Става наистина невъзможно да организирам деня си".
В Бангалор, с население от 12 милиона души, са позиционирани хиляди компании, големи подизпълнители в сектора и гиганти като "Гугъл" (Google) и "Майкрософт" (Microsoft). Градът се гордее с това, че е столица на Силициевата долина в Индия.
Повечето са се установили в бизнес района на Външния околовръстен път - коридор, осеян със зелени тревни площи и шикозни сгради, където работят над милион служители.
Поради липса на поддръжка обаче, пътната мрежа, която го обслужва, е осеяна с дупки, питейната вода е оскъдна, когато температурите доближават 50 градуса по Целзий през лятото, а улиците редовно се наводняват от мусоните.
Стига толкова
Бангалор се нарежда на трето място сред най-задръстените градове в света, според класацията на "ТомТом" (TomTom). 
Затова през септември ръководителят на логистичната компания "БлекБък" (BlackBuck) заяви "стига толкова" и обяви преместването си.
В социалните медии Раджеш Ябаджи се оплака, че "времето за пътуване на колегите му до офиса е надхвърлило час и половина" по пътища, "пълни с дупки и прах, които никой не иска да ремонтира". 
Неговият изблик получи широк отзвук.
"Посетител от чужбина ме попита: "Защо пътищата са в такова лошо състояние и защо преливат от боклуци? Не подкрепя ли правителството предприемачите?", допълва Киран Мазумдар-Шоу, ръководител на фармацевтичния гигант "Биокон" (Biocon).
Под натиска на критиците, главният министър на щата Карнатака, чиято столица е Бангалор, Сидарамаях (само едно име - бел. АФП) обеща да "подобри трафика и да улесни живота на своите избиратели". 
Засегнат, неговият заместник, Д.К. Шивакумар, осъди ситуацията като "заговор". "Всеки ден поправяме 1000 дупки", заяви той през септември.
"Нещо трябва да се направи незабавно", потвърди Б.С. Прахлад, директор на правителствения орган, отговорен за управлението на местния пътен трафик. "В противен случай всичко в крайна сметка ще се разпадне". 
Манас Дас, ръководител на бизнес асоциация, би тревога. Някои компании са изкушени да търсят други локации. "Те искат прилична инфраструктура. Към днешна дата това далеч не е така", твърди той.
Хиперрастеж
Бивши финансов директор на индийския гигант в областта на ИТ услугите "Инфосис" (Infosys), 67-годишният Т.В. Мохандас Пай, си спомня дните, когато е обикалял с колело "своя" град.
"Носталгията е нещо прекрасно. Но не можеш да живееш в носталгия", признава той. 
Екологът Харини Нагендра е убеденa, че Бангалор е нараснал твърде бързо след появата през 90-те години на миналия век на първите си ИТ аутсорсинг компании, насочени към чуждестранните пазари.
Според статистиката на Карнатака, стойността на износа на тези услуги се е учетворила между 2014 и 2024 г., достигайки 46 милиарда долара.       
"Имаме наводнения, защото водата вече няма място да се оттича, и суши, защото вече не се просмуква в земята", изброява Нагендра. "Населението се задушава от замърсяването и праха".
Питейната вода също се е превърнала в сериозен проблем.
Според общинския изследователски център за околна среда (WELL), водоснабдяването на половината град зависи от подпочвените води, които пресъхват с високите летни температури.
А изменението на климата се очаква само да влоши допълнително ситуацията.
Т.В. Мохандас Пай обаче не е обезсърчен. "Бъдещето ще бъде светло, но няма да е лесно", прогнозира той. "Страдаме от агонията на растежа, защото Индия знае как да се справи с бедността, но не и с просперитета".