ЕК представи данни за движението на пет наказателни процедури срещу България

Европейската комисия представи днес данни за движението на пет наказателни процедури срещу България в областите на защитата на личните данни, обмена на данъчна информация, контрола над взривните вещества, правилата за развитието на източници на възобновяема енергия, преработката на отпадъците.
Комисията призовава България, Белгия, Чехия, Германия, Нидерландия, Полша и Словения да спазват правилата за защита на личните данни и изпраща официални уведомителни писма. ЕК отчита, че посочените страни и Германия са въвели неправилно европейските правила в тази област. Комисията дава срок от два месеца за отговор, а след това ще реши дали да продължи с процедурата, се отбелязва в съобщението.
ЕК призова България, Белгия и Кипър да завършат прилагането на правилата за обмен на данни в рамките на административното сътрудничество в областта на данъчното облагане. Според европейските правила държавите от ЕС трябва да стандартизират събирането на допълнителната данъчна декларация и автоматично да обменят събраната информация. Допълнителната данъчна декларация е част от задълженията за осигуряване на глобално минимално равнище на данъчно облагане за многонационални групи дружества и големи местни групи в ЕС, пояснява комисията. Белгия, България и Кипър досега не са приели или уведомили за всички приети национални мерки по общите правила, докато данъчните власти в ЕС би трябвало да могат да започнат да обменят информация за многонационални компании от юни тази година. В срок до два месеца засегнатите държави могат да отговорят, а след това комисията ще прецени дали да заведе дело пред Съда на ЕС с искания за финансови санкции.
Комисията призова България и Полша да приложат правилно правилата на ЕС за предлагането на пазара и употребата на прекурсори за взривни вещества. Според ЕК двете страни не са осигурили правилното прилагане на европейското законодателство. ЕС въведе ограничения за достъпа до вещества или смеси, с които може да се създадат самоделни взривни устройства, като се изисква всички подозрителни сделки с такива вещества да бъдат съобщавани на съответните власти. Според ЕК България не е спазила изискването за създаване на една или повече национални точки за съобщаване на подозрителни сделки, изчезвания и кражби; за определяне на компетентния орган за прилагането на правилата на ЕС; за редовно разпространение на съответните насоки; за определяне на правила за наказания; за принос към годишната програма за наблюдение. Комисията може да продължи с наказателната процедура, ако до два месеца София и Варшава не отстранят установените недостатъци.
ЕК откри наказателни процедури срещу България, Чехия, Испания, Хърватия, Кипър, Латвия, Литва, Унгария, Полша, Румъния и Словакия заради въведените от тях ограничителни задължителни схеми за разрешаване или сертифициране на услуги за монтаж и строителство, свързани с енергията. Според комисията в тези страни и във Франция съществуват пречки за поставянето на оборудване за добив на възобновяема енергия. Посочените държави са въвели изисквания, които затрудняват работата на монтажниците на оборудване за възобновяема енергия и на доставчиците на енергийно ефективни мрежи в ЕС.
Според ЕК държавите могат да използват по-леки мерки, например последващи проверки, за да осигурят качеството на такива монтажни услуги, вместо да се ограничава достъпът до пазара с налагането на задължително сертифициране или изисквания за регистрация. Комисията е установила случаи в България, Кипър, Унгария, Латвия и Испания, където се налагат още по-широки изисквания за сертифициране и регистрация за строителство. Такива национални разпоредби и свързаните с тях задължения водят до разпокъсване на пазара, затрудняват достъпа до тези дейности и ограничават избора за потребителите и достъпността на тези услуги, пояснява комисията. 
ЕК продължава наказателната процедура срещу България, Чехия, Гърция, Испания, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта, Полша, Португалия и Румъния в областта на преработката на отпадъците и открива производства по същата причина срещу Германия, Гърция и Кипър. В ЕС са въведени правно обвързващи цели за подготовка за повторна употреба и преработка на битови отпадъци (като хартия, метал, пластмаса и стъкло). България, Чехия, Германия, Гърция, Испания, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта, Полша, Португалия и Румъния не са успели да постигнат целта от 50 на сто за подготовка в срока до 2020 година.
До 31 декември 2008 г. се изискваше между 55 ​​и 80 на сто от всички отпадъци от опаковки в ЕС да бъдат преработени. Установените цели за преработка на различни материали включват 60 на сто за стъкло, хартия и картон, 50 на сто за метали, 22,5 на сто за пластмаси и 15 на сто за дървесина. Комисията дава на България, Чехия, Гърция, Испания, Хърватия, Кипър, Унгария, Малта, Полша, Португалия и Румъния два месеца за отговор и уточнява, че след това може да отнесе въпроса до Европейския съд.