ЕК възнамерява да ускори усилията за реиндустриализация на ЕС със стратегията "Произведено в Европа", заяви еврокомисарят Сежурне


Европейската комисия представи днес законодателни предложения в подкрепа на стратегията "Произведено в Европа", целящи реиндустриализация на Европа и по-добро противодействие на китайската конкуренция, предаде Франс прес. Това се случва след месеци на оживени дискусии по темата между 27-те страни членки.
Така нареченият закон за индустриално ускорение, представен днес от заместник-председателя на ЕК Стефан Сежурне по време на пресконференция в Брюксел, цели съхранението и декарбонизацията на ключови сектори, които, подобно на автомобилната индустрия, се опасяват да не бъдат "пометени" от китайската конкуренция и се сблъскват с трудности заради екологичния преход и високите цени на енергията.
"Това е много повече от промяна в оперативните процедури; това е промяна в доктрината, която беше немислима само преди няколко месеца", заяви  Сежурне, който е и еврокомисар за индустриалната политика.
"Нашата цел е ясна: индустрията да осигурява 20 на сто от европейския брутен вътрешен продукт (БВП) до 2035 г., в сравнение със сегашните 14 на сто", добави той.
Това ще включва въвеждане на "европейски преференции" - мярка, която дълго време беше табу в Европа поради протекционистичния си характер.На практика това означава да се изисква от компаниите в сектори, считани за стратегически, да доставят "определено количество или процент от компоненти с критична важност от Европа", ако получават държавно финансиране, обобщи Стефан Сежурне.
"Парите на данъкоплатците трябва преди всичко да са от полза за европейското производство и работните места в Европа и ние залагаме на европейски преференции, когато става въпрос за държавни средства", обясни еврокомисарят.
Дискусиите между 27-те страни членки относно ползата, мащаба и географския обхват на тази мярка,  бяха интензивни, което доведе до многократно отлагане на приемането на текста през последните месеци. Спешната необходимост от действия обаче най-накрая убеди дори и най-несклонните да подкрепят тази мярка, Германия и скандинавските страни, да се обединят около тази нова икономическа доктрина, ползваща се със силната подкрепа на Франция, отбелязва АФП.
ЕК трябваше да намали амбициите си в сравнение с първоначалния проект по отношение на списъка от сектори, които обхващат мерките.
Автомобилната индустрия е сред тези сектори - за да могат електрическите превозни средства да се възползват от държавна помощ (като бонуси за покупка и други субсидии), ще се изисква 70 на сто от компонентите да са местно производство, да се използва произведена в Европа батерия, както и възобновяеми енергийни технологии (като слънчеви панели, батерии и термопомпи, но също и ядрена енергия).
Тежката промишленост също е включена в стратегията. Строителните компании и тези за инфраструктурни проекти, както и производителите на автомобили, получаващи държавно финансиране, ще трябва да се снабдяват с цимент и алуминий, произведени в ЕС. За голямо разочарование на производителите на стомана обаче, те няма да бъдат задължени да използват европейска стомана (законът изисква само тя да е "нисковъглеродна").
След силни критики от сектора, ЕК се защити, като посочи, че вече е представила безпрецедентен план за подкрепа на стоманодобивния сектор, който е напът да бъде приет.
Брюксел се е ангажирал да интегрира в плана химическата промишленост на по-късен етап. По настояване на Берлин и други столици, ЕК също така се съгласи, че компаниите, произвеждащи в определени страни партньори, също ще могат да се облагодетелстват от програмата.
Целта е да се избегнат ответни мерки и дестабилизация на европейските производствени вериги, което може да подкопае цялостната ефективност на системата.
Около 40 страни, включително основни търговски партньори като Великобритания, Канада и Япония, биха могли да се възползват от това преференциално отношение, но при строги условия.
"Доверени партньори, което означава тези, с които имаме търговски споразумения, ще бъдат включени в схемата, ако те реципрочно изпълнят ангажиментите си", докато "тези, които не играят по правилата", ще бъдат изключени, увери Сежурне.
Проектозаконът, който трябва да бъде одобрен от страните членки и Европейския парламент, цели също така да наложи изисквания за ползи за местните общности, особено по отношение на заетостта и научноизследователската и развойна дейност, на чуждестранни компании, които желаят да направят определени инвестиции в ключови сектори в Европа.
Не на последно място Брюксел възнамерява да улесни изграждането или разширяването на фабрики чрез опростяване на административните процедури.

Ню Йорк

Апелативен съд в САЩ остави в сила митата на Тръмп до окончателното решение по делото

Федерален апелативен съд в САЩ остави в сила новите 10-процентни мита върху вноса, въведени от администрацията на президента Доналд Тръмп,...

Ню Йорк

Борсовият дебют на „СпейсЕкс“ може да направи до часове милиардера Мъск трилионер

Рекордното първично публично предлагане на акции на „СпейсЕкс“ (SpaceX) на Илон Мъск вече е факт. Компанията потвърди продажбата на около...

Сингапур

Петролът поевтинява с над 2 на сто след отказа на Тръмп от удари срещу Иран

Цените на петрола се понижиха с над 2 на сто в азиатската търговия днес, след като президентът на САЩ Доналд...

Сливен

Земеделци настояват за достъп до земите си след затварянето на надлез край Сливен

Среща между земеделски производители, жители на сливенското село Малко Чочовени и представители на институциите ще се състои днес от 14...

Буенос Айрес

Инфлацията в Аржентина се забави до осеммесечно дъно, но ценовият натиск остава висок

Инфлацията в Аржентина се забави за втори пореден месец през май, което е положителен сигнал за президента Хавиер Милей след...

Ню Йорк

„СпейсЕкс“ ще дебютира на борсата с рекордна оценка от 1,77 трилиона долара, изпреварвайки значително досегашния рекордьор „Сауди Арамко“

Космическата компания „СпейсЕкс“ (SpaceX) на Илон Мъск потвърди цената при първичното си публично предлагане (IPO) на 135 долара за акция,...