Енергийните министри на страните от ЕС обсъждат ръста на цените на енергоносителите на фона на конфликта в Близкия изток

Министрите на енергетиката на страните от ЕС ще се срещнат днес в Брюксел, за да обмислят вариантите за ограничаване на разходите за енергоносители, като високопоставени лица изготвят планове за спешни действия за смекчаване на въздействието на покачващите се цени на петрола и газа, предизвикани от войната в Иран, предаде Ройтерс.
Европейската комисия изготвя мерки за спешни действия, за да защити потребителите от нарастващите сметки за енергия, сред които подкрепа за индустриите, намаляване на националните данъци и използването на предстоящото преразглеждане на пазара за въглеродни квоти в ЕС за облекчаване на предлагането на разрешителни за въглеродни емисии. Това съобщиха информирани с хода на дискусиите високопоставени лица от ЕС.
Председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен заяви, че Брюксел обмисля също и ограничаване на цените на газа.
Министрите ще проведат разговори при закрити врати днес, за да обсъдят възможни мерки за облекчаване на покачването на цените, предизвикано от затварянето на Ормузкия проток, което затрудни търговията с втечнен природен газ и причини безпрецедентни прекъсвания на доставките на петрол.
Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен заяви днес преди началото на заседанието на енергийните министри, че ЕС засега няма проблеми с енергийните доставки, а с цените, като предупреди, че положението може да се влоши допълнително.  
Зависимостта на Европа от вноса на петрол и газ означава, че тя е силно изложена на глобалните ценови колебания и не се очакват бързи решения, посочва Ройтерс.
„Има структурни причини, поради които цените на енергията в Европа са високи“, каза Йоана Пандера, президент на полския мозъчен тръст „Форум Енергии“ (Forum Energii), добавяйки, че различните енергийни миксове и данъци на страните означават, че цените варират значително в рамките на ЕС. „Наистина е трудно да се намери решение, което да е подходящо за всички страни“, добави тя.
Европейските референтни „цени на газа“ са се увеличили с повече от 50 на сто от началото на войната в Иран.
Някои правителства, включително в Италия, искат мащабна намеса на ЕС - като например спиране на пазара на въглеродни емисии на блока, за да се ограничи влиянието на газовите централи, отделящи въглеродни емисии, върху цените на електроенергията.
Някои правителства очакват Брюксел да се съсредоточи върху национални данъчни облекчения или вътрешни субсидии, „за да „прехвърли отговорността за основните мерки върху страните членки“, според дипломат от ЕС.
Ако акцентът падне върху националните субсидии, то има риск да се увеличат неравенствата между богатите и по-бедните страни членки на ЕС.
„Не всеки може да си позволи държавна помощ, това е проблемът. Добре е за тези, които разполагат с повече средства“, каза високопоставен дипломат от ЕС.
От над 500 милиарда евро,  които правителствата на ЕС похарчиха за мерки за подкрепа по време на енергийната криза през 2022 г., 158 милиарда евро са дошли от водещата европейска икономика - Германия, според мозъчния тръст „Брюгел“ (Bruegel).
Очаква се Фон дер Лайен да изпрати на лидерите на ЕС списък с варианти за спешни мерки тази седмица преди срещата на върха в четвъртък. 
В дългосрочен план Брюксел твърди, че увеличаването на произведената в ЕС енергия от възобновяеми източници и ядрена енергия ще сложи край на зависимостта на Европа от нестабилния внос на изкопаеми горива.