„Енергийно примирие“ между Русия и Украйна, договорено с посредничеството на президента на САЩ Доналд Тръмп, би могло да намали една от най-големите непосредствени заплахи за световния пазар на дизел. Малко е вероятно обаче да постигне обрат за тежкия недостиг в доставките, който възникна тази година, пише Ройтерс в анализ.
Тръмп заяви късно снощи, че Украйна и Русия са се споразумели да не нанасят удари по енергийната си инфраструктура. В отговор украинският президент Володимир Зеленски заяви, че иска повече подробности, преди да спре ударите.
Дори и такова споразумение да бъде спазвано, световната рафинираща промишленост, и най-вече пазарите на дизелово гориво, остават под кръстосания огън на два големи конфликта, които е малко вероятно да бъдат разрешени бързо.
В Русия продължаващата от години украинска кампания за атаки с дронове, насочвани срещу енергийни съоръжения, парализира една от най-големите рафиниращи промишлености в света. През първите осем месеца на 2026 г. средно на всеки три дни успешно е бил атакуван руски нефтопреработвателен завод, според Международната агенция за енергията (МАЕ).
В Близкия изток няколко рафинерии бяха повредени след избухването на войната в Иран през февруари, а блокадата на Ормузкия проток сериозно ограничи износа на гориво. През 2025 г. от Персийския залив идваше около една пета от световния износ на дизелово гориво по море, или около 1,5 милиона барела на ден.
Общо нетният износ на дизел от Русия и страните от Персийския залив през август беше с 1,6 милиона барела на ден по-малко в сравнение с февруари, а преди ескалацията на двата конфликта тези региони осигуряваха почти 45 процента от световната търговия с дизел по море.
Към производството на дизел са насочени около 30 процента от световното търсене на петрол и горивото се счита за жизненоважен фактор в световната икономика. Дизелът задвижва камиони, влакове, кораби, промишлена техника, минно оборудване и селскостопански превозни средства. В Европа той захранва и около четири от всеки десет леки автомобила.
Резкият спад в доставките тласна цените на дизела и рафиниращите маржове до рекордни нива през август. Миналата седмица цената на дизела на дребно в САЩ надхвърли рекордните 6 долара за галон.
Ето защо не е изненадващо, че Тръмп, който се сблъсква с нарастващо вътрешно недоволство поради покачващите се разходи за енергия и упорито високата инфлация, се опита да облекчи натиска върху пазарите на дизел.
Въпросът сега е дали това „енергийно примирие“ ще се запази и колко бързо ще може да бъде поправена нанесената щета.
Доза скептицизъм
Украинските удари по рафиниращи съоръжения дълбоко в територията на Русия оказаха огромно икономическо въздействие върху страната, която разполага с третия по големина капацитет за преработка на петрол след Китай и САЩ.
Според МАЕ преработката на суров петрол в рафинериите е спаднала до 8,7 милиона барела дневно през юни, което е с 3,8 милиона барела дневно (или 30 процента) по-малко в сравнение със същия месец на предходната година, достигайки най-ниското ниво от май 2004 година. Производството на бензин в Русия също е спаднало с около една пета, което причини сериозен недостиг в някои региони и е принуди Москва да внася гориво. Русия наложи забрана върху износа на бензин от април, а върху износа на дизел – от юли.
Забраната за износ на дизелово гориво, която се очаква да остане в сила до 30 септември, оказа значително въздействие върху пазара. По данни на „Кплер“ (Kpler) миналата година Русия е била вторият по големина износител на дизелово гориво в света след САЩ, изнасяйки над 800 000 барела на ден, което се равнява на приблизително 12 процента от световния износ на дизелово гориво по море. Референтните цени на дизела се повишиха с 60 процента от влизането в сила на забраната.
Поради това споразумението с Украйна да спре ударите по руски енергийни обекти изглежда значимо на пръв поглед, но към него трябва да се подходи с голяма доза скептицизъм.
Пречки пред възстановяването на доставките
Това не е първото примирие спрямо енергийната инфраструктура, договорено между Русия и Украйна, откакто Москва започна мащабната си инвазия през февруари 2022 година. През март 2025 г. Тръмп посредничи за взаимно прекратяване на ударите по енергийни съоръжения, припомня Ройтерс. Тогава и двете страни почти веднага се обвиниха взаимно в нарушаване на споразумението и то така и не не напълно осъществено.
Москва все още не е коментирала последното изявление на Тръмп, докато Киев заяви, че иска повече подробности. Остава да се види дали това евентуално споразумение, ако бъде приложено, ще се окаже по-трайно.
Но дори атаките срещу руските нефтопреработвателни заводи да спрат, е малко вероятно това да подобри съществено перспективите за производството и износа на дизелово гориво от страната през следващите месеци.
Много руски съоръжения бяха поразявани многократно, включително нефтопреработвателният завод на „Газпромнефт“ в Москва и този на „Роснефт“ в Рязан, така че щетите вероятно са значителни.
Според докладите украинските атаки често поразяват инсталациите за дестилация на суров петрол – основните преработвателни съоръжения, които са сърцевината на всяка рафинерия, както и инсталациите за хидрокрекинг – изключително сложни и скъпи съоръжения, които са от съществено значение за производството на дизелово гориво.
Набавянето на оборудване за подмяна или дори на временни решения за ремонт ще бъде предизвикателство за руските нефтопреработватели, тъй като западните санкции продължават да ограничават достъпа до специализирани технологии и компоненти. Руските компании освен това ще се окажат в конкурентна надпревара за ограничените инженерни ресурси и оборудване предвид мащабните щети по съоръженията в Близкия изток.
Дори ако Русия успее да намери необходимите части, ремонтите вероятно ще отнемат месеци. Това означава, че всяко значимо възстановяване на руския износ на горива и всяко произтичащо от това облекчение за световните пазари на дизелово гориво е малко вероятно да се случи преди следващата година, дори и при най-оптимистичния сценарий.
Траен недостиг
По данни на МАЕ глобалният обем на преработка на суров петрол достигна летния си максимум от 81,4 милиона барела дневно през август, подкрепен от почти рекордните нива на заетост на рафинериите в САЩ, но все пак остана с 4,2 милиона барела дневно под нивата от миналата година.
Това указва един по-широк проблем за пазарите на дизелово гориво - кризата вече не е просто криза на прекъснати доставки на петрол, а на нанесени щети върху рафиниращите мощности. Макар че пускането на пазара на количества от резервите за извънредни ситуации, по-високото производство на петрол и постепенното възстановяване на трафика през Ормузкия проток допринесоха за облекчаване на недостига на суров петрол, възстановяването на загубения капацитет за рафиниране ще бъде много по-бавен и по-сложен процес.
Рафинериите в Близкия изток остават изложени на риск от атаки след неотдавнашното разширяване на конфликта между САЩ и Иран.
Това означава, че най-важното гориво в света вероятно ще остане недостатъчно и болезнено скъпо и през голяма част от идната година.
С други думи, дори ако примирието на Тръмп успее да възпре по-нататъшни удари, то не може бързо да поправи вече нанесените щети.