Влизането на България в еврозоната през януари 2026 г. и по-стабилната политическа обстановка след парламентарните избори на 19 април 2026 г. създават предпоставки за увеличаване на инвестициите на регионално и общинско ниво, но е малко вероятно те да доведат до съществено повишаване на инвестиционната активност. Това се посочва в анализ на рейтинговата агенция "Ес енд Пи Глоубъл Рейтингс" (S&P Global Ratings), публикуван на страницата ѝ.
Според оценката, основната пречка пред по-активни инвестиции остава сравнително слабото финансово управление на общините, включително ограниченото дългосрочно стратегическо планиране. Въпреки ниските нива на дългове, които подкрепят кредитните рейтинги, те са резултат от продължително недоинвестиране през последните 10 години, което ограничава икономическия растеж, допълват от рейтинговата агенция.
Дългът на местните и регионалните власти възлиза на около 0,8 на сто от брутния вътрешен продукт на България към края на 2024 г., като остава под нивата в други страни от Централна и Източна Европа. Делът на дълговите ценни книжа е едва 1,6 на сто от общия дълг на местните власти през 2024 г., спрямо 7,3 на сто в Полша и 11,6 на сто в Румъния.
Членството в еврозоната и по-ясният политически резултат след изборите, при които коалицията около подалия тази година оставка президент Румен Радев (2017-2026 г.) печели парламентарно мнозинство - първото от 1997 г. насам - биха могли да подобрят достъпа до финансиране и предвидимостта на бюджетните трансфери към общините, допълват от "Ес енд Пи Глоубъл Рейтингс" (S&P Global Ratings). В същото време обаче анализът подчертава, че слабият административен капацитет, неефективните разходни решения и ограничените умения за управление на проекти, особено в по-малките общини, ще продължат да възпрепятстват инвестиционната активност.
Допълнителен фактор е силната зависимост на местните власти от централния бюджет, като трансферите формират близо 80 на сто от оперативните им приходи, посочват експертите. Същевременно годишните плащания по дълга не могат да надвишават 15 на сто от средния размер на собствените приходи и изравнителните субсидии за предходните три години.
Анализът отбелязва още, че България изостава по ниво на публични инвестиции спрямо редица страни от региона, включително Румъния, Унгария, Полша, Хърватия и Чехия, като това, заедно с неблагоприятните демографски тенденции и зависимостта от изкопаеми горива в някои региони, допълнително ограничава потенциала за растеж.
Перспективите по кредитните рейтинги на трите оценявани от "Ес енд Пи Глоубъл Рейтингс" общини у нас - София (BBB+/стабилна), Пловдив (BBB/стабилна) и Стара Загора (BBB-/стабилна) - остават стабилни.
Като цяло перспективата пред инвестициите на общините остава ограничена, въпреки наличието на благоприятни макроикономически и политически предпоставки, се посочва още в анализа на "Ес енд Пи Глоубъл Рейтингс"