ЕС напредва в изпълнението на целите за опазване на природата за 2030 г., показва доклад на Европейската комисия

ЕС напредва в изпълнението на целите в областта на енергетиката и опазването на околната среда до 2030 г., показва доклад, представен днес от Европейската комисия. Според ЕК националните планове в тази насока предвиждат преодоляване на допуснатото по-рано изоставане.
ЕС се приближава към намаляване на емисиите на парниковите газове с 55 на сто и достига дял на енергията от възобновяеми източници от поне 42,5 на сто. ЕС е напът да намали нетните емисии на парникови газове с около 54 на сто до 2030 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., ако държавите приложат изцяло съществуващите и предвидените национални мерки, се посочва в съобщение на комисията. Държавите от ЕС показват политическа решимост да намалят зависимостта си от вноса на изкопаеми горива, да подобрят устойчивостта и сигурността на енергийните доставки и на инфраструктурата, да ускорят свързването на вътрешния енергиен пазар и да подкрепят най-нуждаещите се граждани с инвестиции и развитие на умения. Комисията предвижда да бъдат осигурени бюджетни средства за инвестиции в енергийния преход, да насърчи частните инвестиции и да съгласува усилията на регионално и на европейско равнище. Държавите от ЕС ще трябва редовно да представят планове, в които да посочват как възнамеряват да постигнат целите за 2030 година, отбелязва комисията. 
В представените днес оценки по държави за България се отбелязва, че нашата страна предвижда намаляване на парниковите газове със 78,2 на сто до 2030 г. и с 92 процента до 2040 г. в сравнение с равнищата от 1990 г., както и да постигне нулев дял на тези замърсители след 25 години. България е изпълнила препоръката на ЕК да предостави данни как ще постигне целта за намаляване с 10 на сто на парниковите газове до 2030 г. в сравнение с 2005 г. и дори предвижда да преизпълни тази цел (до 11,06 на сто). Нашата страна очаква спадът при замърсяването от транспорта да се ускори значително с внедряване на електромобили, биогорива и водород. Според ЕК българският план не предоставя достатъчно подробности в прогнозите при селското стопанство, което е определено като най-големият източник на замърсяване.
Комисията отчита, че засега планът не съдържа достатъчно данни за проектите за улавяне, оползотворяване и съхранение на въглерод. България предвижда постепенно намаляване на употребата на изкопаеми горива до 2038 г., но не определя конкретни действия и не предоставя количествена информация за изграждането на заместващи мощности. Планът не изяснява достатъчно мерките, свързани с районите на Стара Загора, Кюстендил и Перник, нито графика за постепенно премахване на въглищата, отчита ЕК. 
Комисията отбелязва, че в плана няма данни за дела на източниците на възобновяема енергия при централното отопление до 2030 г., нито за използването на споразумения за изкупуване на ток. България е посочила, че делът на възобновяемата енергия при централното отопление ще достигне 44,01 на сто през 2030 г., а при транспорта ще се увеличи до 29,93 на сто. Планът не съдържа данни за мерките за насърчаване на използването на възобновяеми горива от небиологичен произход в производството. България не е посочила мерки в подкрепа на производството на биогаз и биометан, допълва комисията.
Засега в плана не е отбелязано колко ще бъде годишното намаление при потреблението на енергия в държавните и общинските организации. Отчита се, че нашата страна предвижда програми за финансиране на енергийната ефективност, включително с частни средства. България не е уточнила как ще разнообрази доставките на газ и как ще продължи да насърчава намаляването на търсенето на газ до 2030 г., и не е предоставила оценка за отражението на промените при използваните енергийните източници по отношение на нефтената инфраструктура (тръбопроводи, рафинерии и складове) в дългосрочен план. В областта на атомната енергетика планът описва мерки за разнообразяване на доставките на ядрено гориво, но не предоставя данни по отношение на снабдяването с резервни части и услуги.
Планът описва ясни цели за подобряване на гъвкавостта на енергийната система, включва проекти за свързване с енергийните мрежи на Сърбия, Северна Македония и Гърция. Има планове за пълна либерализация на енергийния пазар до 2025 г. и се предприемат стъпки за динамично ценообразуване на тока. Комисията отчита, че нашата страна е въвела правно определение за енергийна бедност.
Българският план не дава оценка за общите инвестиционни нужди за извършване на енергийния преход и за макроикономическото въздействие. Планът не установява пряка и количествено измерима връзка между политическите мерки и тяхното макроикономическо въздействие, и има ограничения по отношение на основания на модели анализ на БВП и заетостта. Въздействието върху здравето и околната среда е описано качествено, според ЕК.
Комисията отправя няколко препоръки, сред които за въвеждане на по-строги мерки за декарбонизация в производството, включително чрез намаляване на потреблението на енергия. ЕК препоръчва също да се осигури финансиране за научноизследователска дейност за прехода към чиста енергия; да се определят области за ускоряване на използването на възобновяеми източници с опростени процедури за издаване на разрешителни; да се изготви план за обновяване на електропреносната мрежа; да се ускори санирането на общия сграден фонд; да се насърчи конкуренцията на пазара на ток; да се приеме по-всеобхватна стратегия за справедлив енергиен преход.