ЕС трябва да координира с останалите страни от Г-7 забраната за транспорт на руски петрол по море

Европейският съюз трябва да координира плана си за налагане на пълна забрана за износа на руски суров петрол по море с другите страни от Г-7, преди да продължи с мярката. Това заяви днес специалният пратеник на ЕС за прилагането на санкциите Дейвид О'Съливан, цитиран от Ройтерс.
Европейската комисия предложи на 6 февруари всеобхватна забрана на всякакви услуги, които подкрепят износа на руски суров петрол по море, надхвърляйки предишните частични санкции на ЕС в опит да ограничи ключовия източник на приходи на Москва във войната ѝ срещу Украйна. 
„Мисля, че ЕС ясно заяви, че за момента прилагаме таван на цените на петрола, който неотдавна беше намален до 44 долара за барел. Приходите на Русия от петрол и газ са намалели драстично през последните месеци и ние ще продължим тази политика“, заяви Дейвид О'Съливан на пресконференция в Бишкек. 
Той каза, че ЕС подкрепя забраната на морските услуги, но трябва да се координира с колегите си от Г-7, преди да бъде взето решение и да се проведат разговори през идните дни и седмици. Дипломати заявиха, че сред страните от Г-7 ЕС е най-загрижен за подкрепата на САЩ за мярката.
Русия изнася над една трета от петрола си със западни танкери - най-вече от Гърция, Кипър и Малта и с помощта на западни корабни услуги.
Предложената забрана би сложила край на тази практика, която снабдява предимно Индия и Китай.
В предложението на ЕК не се уточнява как забраната ще бъде въведена поетапно или дали по-късно ще включва рафинирани продукти - чийто ценови таван е различен - и друг енергиен износ като например втечнен природен газ.
Г-7 за първи път определи ценови таван за руския суров петрол през 2022 г., а миналата година ЕС и коалиция, включваща членките на Г-7 Великобритания и Япония, намалиха тавана, за да отчетат спада в пазарните цени. Сега той е 44,10 долара за барел в сравнение с 64 долара в момента за аналогичния иракски Basra Medium.
САЩ отхвърлиха тази коалиция, въпреки че добавиха двете най-големи руски петролни компании „Роснефт“ и „Лукойл“ към списъка си със санкционирани организации, подлежащи на пълно замразяване на активите, което ЕС не е направил.