ЕЦБ се очаква да запази лихвените проценти на първото заседание след присъединяването на България към еврозоната

Очаква се Европейската централна банка (ЕЦБ) да запази нивото на основните лихви в еврозоната на продължаващото втори ден заседание на институцията, сочат прогнози на анализатори, на фона на отслабващия инфлационен натиск в еврозоната. Решението ще бъде обявено по-късно днес и ще е историческо за България – за първи път страната ни участва официално в процеса на вземане на решения в ЕЦБ като пълноправен член на валутния съюз. Обявяването на решението ще бъде последвано от редовната пресконференция на президента на ЕЦБ Кристин Лагард.
България се присъедини към валутния съюз на 1 януари 2026 г., а управителят на Българската народна банка Димитър Радев вече заема мястото си в Управителния съвет на ЕЦБ. Това става, след като от септември миналата година той участва за първи път като набюдател в заеданието.
Преварителните данни на Евростат за януари показват, че инфлацията в еврозоната се е забавила до 1,7 на сто – най-ниското равнище от септември 2024 г., основно заради поевтиняването на енергията. Базисната инфлация, която изключва категории със силно променливи цени като енергия и храни, също отбелязва лек спад – до 2,2 на сто. Според анализатори тази комбинация от показатели не предполага скорошна промяна в лихвената политика.Ставките на заседанието през декември останаха непроменени за четвърти пореден път на нива съответно от 2 процента за депозитната лихва (основния лихвен показател за еврозоната, получаван от търговските банки, когато депозират средства овърнайт в централната банка), 2,15 процента за основните операции по рефинансиране (лихвата, плащана от банките, когато заемат от ЕЦБ средства за срок от една седмица) и 2,40 процента за лихвата по пределното кредитно улеснение, по която банките могат да заемат средства от ЕЦБ овърнайт. Франкфуртската парична институция понижи основните си лихви с общо два процентни пункта до юни 2025 г. спрямо исторически най-високото равнище от 4 на сто, достигнато през 2023 г. на фона на растяща инфлация.
В коментар преди заседанието Пол Макел, ръководител на глобалните валутни изследвания в Ейч Ес Би Си (HSBC), отбеляза: „Президентът на ЕЦБ Лагард вероятно ще подчертaе, че няма цел за валутния курс, но може да намекне как политиките на администрацията на САЩ биха могли да създадат по-силно евро“. Той добави, че силата на еврото се очаква да бъде една от централните теми на политическата среща.Прогнозата на Мекел идва на фона на това, че към края на януари 2026 г. еврото достигна най-високата си стойност от средата на 2021 г. досега, поскъпвайки до 1,2049 долара.В анализ, публикуван в началото на седмицата, икономисти от Ай Ен Джи (ING) посочват, че последните движения на валутните пазари и понижението на цените на енергоносителите създават по-благоприятна среда за ЕЦБ в навечерието на заседанието. Според тях известно успокояване на валутната динамика и спадът на енергийните цени намаляват краткосрочния натиск върху паричната политика, макар че повишената волатилност през последните седмици подчертава необходимостта от предпазлив подход. В анализа е отбелязано, че тонът на днешната пресконференция може да даде индикации за готовността на ЕЦБ да реагира при промяна на условията през следващите месеци.
Анкета на „Ройтерс“, напарвена през декември, показа, че всички участвали икономисти очакват депозитната лихва на ЕЦБ да остане на равнище от 2 процента, като преобладаващата част от тях не предвиждат промени поне до средата, а според мнозина – и до края на 2026 г.
Управителният съвет на ЕЦБ включва шестимата членове на Изпълнителния съвет и управителите на националните централни банки от еврозоната. С присъединяването на България броят на националните банки в Съвета стана 21, като правото на глас на управителите се упражнява чрез ротационна система. Дори когато не гласуват на конкретно заседание, всички управители участват пълноценно в дискусиите и формирането на решенията.