Еврокомисията прогнозира спад на бюджетния дефицит на България и ускоряване на инфлацията през 2025 г.

Брутният вътрешен продукт на България (БВП) през настоящата година ще забави темпа си на растеж от 2,8 на сто през 2024 г. до 2 на сто и ще достигне 2,1 на сто през 2026 година. Това сочат пролетните икономически прогнози на Европейската комисия, получени от БТА.
Забавянето в растежа на българския БВП е обусловено както от вътрешни, така и от външни фактори. Потреблението на домакинствата в България ще нараства по-умерено заради значителната им склонност да спестяват и на фона на временно по-високата инфлация, посочва ЕК. 
Нейната оценка сочи, че инфлацията в България се е забавила до 2,6 на сто през 2024 година. Европейската комисия прогнозира, че инфлацията в нашата страна, хармонизирана по стандартите на Европейския съюз, ще се ускори до 3,6 на сто през 2025 г. и отново ще се забави, до 1,8 на сто през 2026 година. 
Повишаването на потребителските цени в България в началото на 2025 г. идва на фона на възстановяване на 20 на сто на ставката на данък добавена стойност (ДДС) за хляба и за ресторантите, на по-високите акцизи върху тютюневите изделия, поскъпването на електроенергията, на природния газ, на редица други комунални услуги, както и на хранителните продукти, сочи анализът на Еврокомисията.
Инфлацията в България през април е 3,5 на сто на годишна база (спрямо същия месец на 2024 г.), измерена с индекса на потребителските цени (ИПЦ). Това сочат официалните данни на Националния статистически институт (НСИ), които бяха обявени през миналата седмица. 
На месечна основа (спрямо март 2025 г.) инфлацията у нас през април е била отрицателна (минус 0,8 на сто).
Измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) годишната инфлация у нас през април е достигнала 2,8 на сто, а месечната е била отрицателна - минус 1,2 на сто, сочат още данните на НСИ.
Европейската комисия предвижда дефицитът на консолидирания държавен бюджет на България за 2025 г. да спадне от 3 на сто от БВП на страната през 2024 г. до 2,8 на сто през 2025 г. и да остане без промяна през 2026 г. (2,8 на сто).
Очаква се държавният дълг на България да нарасне до 25,1 на сто от брутния й вътрешен продукт през 2025 г. и до 27,1 на сто през 2026 година. 
В края на април Националният статистически институт обяви, че дългът на България за 2024 г. е бил в размер на 48,846 млрд. лв. или 24,1 на сто от БВП.
Еврокомисията понижава своята прогноза за износа на България на фона на потиснатото външно търсене и засилената конкуренция на международните пазари. Тя предвижда, че частните инвестиции в страната ще намалеят, докато публичните ще бъдат подкрепени от засиленото усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз. 
По отношение на пазара на труда в България ЕК посочва, че той остава стабилен, при ниво на безработицата от 4,2 на сто през 2024 година. Очаква се безработицата да се понижи до 4 на сто през 2025 г. и до 3,8 на сто през 2026 година. 
Европейската комисия очаква да продължи умереното нарастване на заплатите в частния сектор в България, съчетано с частични съкращения на работни места, свързани с "влошената икономическа среда и необходимостта от запазване на конкурентоспособността" на фирмите. Очаква се заплатите в обществения сектор да нараснат през 2025 г. в условията на стабилно наемане на служители.