Европа е изправена пред пазарен тест в областта на водорода, пише Синхуа

Амбициите на Европа в областта на водорода навлизат в по-взискателен етап, в който фокусът се измества от технологичните пробиви и политическите цели към разходите, пазарното търсене и устойчивостта на веригата за доставки, пише Синхуа в анализ.
Агенцията обобщава въпросите, преобладавали в дискусиите на 21-вия Международен симпозиум за теоретични и инженерни решения за водородна енергия (HYPOTHESIS 2026), състоял се във Варшава от 23 до 27 август, насочвайки вниманието към по-широко предизвикателство: превръщането на водорода от обещаващ инструмент за декарбонизация в жизнеспособна индустрия, без да се създават нови зависимости.
Допълнение, а не панацея
Европа рязко преоформи енергийните си доставки след ескалацията на кризата в Украйна, но зависимостта ѝ от външни източници не е изчезнала, се посочва в анализа.
Вносни изкопаеми горива все още покриват 57 на сто от енергията, потребявана в Европейския съюз, и струват на Общността около 340 милиарда евро през 2025 г., по данни на Европейската комисия. Комисията вече определя по-бързото внедряване на чиста енергия като абсолютна необходимост в социално-икономически план и от гледна точка на конкурентоспособността и и сигурността.
Якуб Купецки, председател на HYPOTHESIS 2026 и директор на полския Национален център за ядрени изследвания, заяви пред Синхуа, че ключът към успеха и енергийната сигурност се крие както в диверсификацията на източниците на доставки, така и в използваните технологии.
„Европа трябва да избягва преминаването от една зависимост към друга небалансирана обвързаност“, каза той. 
Ролята на водорода става все по-ясно определена и с разрастването на възобновяемата енергия. 
Джак Брауър, директор на Института за чиста енергия към Калифорнийския университет в Ървайн, заяви, че нарастващият дял на вятърната и слънчевата енергия носи нови предизвикателства, сред които ограничаване на производството, отрицателни цени на електроенергията и лимити в преноса. Електролизата предлага начин за превръщане на електричеството в химическа енергия и свързване на енергийните системи с пазарите на горива и химикали, добави той. 
С други думи, аргументите за водорода се съсредоточават все по-малко върху използването му навсякъде и повече върху запълването на празнини там, където директната електрификация е трудна, включително производството на стомана, цимент и химикали.
Търговската празнина
Техническият напредък обаче все още не е създал зрял пазар на нисковъглероден водород. 
Според Международната агенция за енергията (МАЕ) световното търсене на водород е надхвърлило 100 милиона тона през 2025 г., но производството на водород с ниски емисии достига едва почти 1 милион тона. 
Данните за инвестициите показват голяма разлика между обявените амбиции и проектите, които е вероятно да се материализират. 
МАЕ посочи, че инвестиционният импулс се е забавил през 2025 г. Задвижените проекти и проектите, които имат голям потенциал да влязат в експлоатация до 2030 г., са намалели от 10 милиона тона до малко над 6 милиона тона поради забавяне на инвестиционните решения, заяви МАЕ в своя „Глобален преглед на водорода“ за 2026 г. 
Купецки коментира, че извеждането на технология от лабораторията на пазара изисква „време, търпение и финансиране“. 
„Водороднaта превъзбуда“ от по-ранни години се е охладила донякъде, което дава време на индустрията да преразгледа технологичните пътища, да направи оценка на разходите при новите икономически реалности и да предефинира настоящите приоритети на компаниите и националните икономики, добави той.
Устойчивост без изолация
Освен разходите, търсенето и инвестициите, Европа е изправена пред друг въпрос: как да изгради вериги за доставки на водород, които са едновременно устойчиви и конкурентоспособни, се допълва в анализа.
Законодателният акт на ЕС за промишленост с нулеви нетни емисии вече донесе устойчивост на веригите за доставки в обществените поръчки за чисти технологии и търговете за възобновяема енергия. Насоките, издадени от Европейската комисия през юли, гласят, че публичните разходи не трябва да се определят само от цената, а да отчитат и устойчивостта. 
„Европа се надява да поддържа известна степен на технологична независимост, но това определено не означава да не си сътрудничи с други региони“, каза Купецки, добавяйки, че пазарът, веригите за създаване на стойност и конкуренцията вече са глобални. 
Въпросът е особено актуален за електролизера - основно оборудване за производство на възобновяем водород. 
Данните на МАЕ показват, че Китай се е утвърдил като доминиращ пазар за внедряване на нови електролизери. Инсталираните мощности за електролиза в световен мащаб са се удвоили през 2025 г., надхвърляйки 4 гигавата, като на Китай се падат близо три четвърти от новите инсталации. 
Купецки отбеляза, че полските и китайските изследователски институции вече са си сътрудничили в области като проектиране на материали и системи, и с развитието на технологиите се очаква двустранното сътрудничество да се разшири допълнително в производството, търговията и пазарните приложения. 
„Китай определено може да бъде чудесен потребител на технологии“, каза в заключение той.