Европейският съюз трябва да укрепи капацитета си в изкуствения интелект, облачната инфраструктура и полупроводниците, като обвърже технологичния напредък с по-добри работни места и защита на основните права. Това заявиха участници в дебат за технологичния суверенитет на Европа, проведен в рамките на октомврийската пленарна сесия на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК).
В дискусията участваха изпълнителният заместник-председател на Европейската комисия по въпросите на технологичния суверенитет, сигурността и демокрацията Хена Виркунен и генералният директор на европейската технологична асоциация „ДиджиталЮръп“ (DIGITALEUROPE) Сесилия Бонефелд-Дал. Обсъждането се състоя на фона на опасенията за зависимостта на Европа от външни доставчици и последиците за промишлената конкурентоспособност, икономическата устойчивост и контрола върху критичната цифрова инфраструктура.
„Технологичният суверенитет не означава технологична изолация. Той означава да се гарантира, че Европа разполага с капацитета, устойчивостта и възможностите за избор, необходими за защита на ценностите ѝ, укрепване на конкурентоспособността ѝ и оформяне на собственото ѝ технологично бъдеще“, заяви председателят на ЕИСК Шеймъс Боланд.
Според него европейската амбиция трябва да надхвърля конкурентоспособността и намаляването на зависимостите. „Технологичният напредък трябва да допринесе за по-добри работни места и условия на труд, като същевременно защитава основните права и гарантира, че работниците и гражданското общество имат значим глас при оформянето на цифровия преход“, посочи Боланд.
Виркунен също подчерта, че технологичният суверенитет не предполага Европа да се изолира или да произвежда всичко сама.
„Означава, че европейците сами вземат решения. Че нашите болници, нашите фабрики, нашите публични администрации и нашата демокрация не зависят от решения, взети другаде. Днес това се случва твърде често“, заяви тя.
Бонефелд-Дал предупреди срещу създаването на различни национални рамки за технологичен суверенитет. Според нея ЕС трябва „да издига бариери там, където има рискове, и да отваря пазара, да насърчава иновациите и да изгражда капацитет там, където това ни е от полза“. Тя се обяви за заделяне на 25 на сто от средствата в следващата многогодишна финансова рамка за развитие на критичните европейски активи.
Според данни на Европейската комисия, посочени в информацията за дебата, Европа разчита на доставчици извън ЕС за над 80 на сто от цифровите си продукти, услуги, инфраструктура и интелектуална собственост. Делът ѝ в световното производство на чипове е под 10 на сто, а за най-модерните полупроводници тя зависи от САЩ и Азия.
По време на пленарната сесия ЕИСК прие становище по втория европейски Законодателен акт за интегралните схеми, известно като „Законодателен акт за чиповете 2“. В него Комитетът определя полупроводниците като стратегически актив и препоръчва изграждането на европейска система, обхващаща цялата верига на стойността.
„Европа не може да постигне технологичен суверенитет само чрез законодателство и публично финансиране. Нуждаем се от конкурентоспособни компании, частни инвестиции и силна промишлена екосистема“, заяви докладчикът Гонсало Лобо Ксавиер. По думите му успехът ще се измерва с привлечените инвестиции, укрепените предприятия и създадените възможности.
Съдокладчикът Дирк Берграт постави акцент върху използването на публичните средства за осигуряване на траен промишлен капацитет, качествени работни места и развитие на европейските региони. Той призова за инвестиции в умения по цялата верига на стойността и за участие на работниците и техните представители в технологичната трансформация.
ЕИСК настоява и за междусекторна стратегия на ЕС за цифров суверенитет. Сред препоръките са инвестиции в европейска цифрова инфраструктура и насърчаване на решения с отворен код и европейски алтернативи чрез обществените поръчки, включително чрез принципите „ЕС на първо място“ и „спазвай или обясни“.