„В момента Комисията няма планове да въведе данък върху свръхпечалбите и няма да спекулираме дали такива мерки ще бъдат въведени в бъдеще или не“, заяви говорителка на институцията, цитирана от ДПА.
Темата беше поставена в началото на месеца от финансовите министри на няколко държави, сред които Австрия, Германия, Италия, Португалия и Испания, които настояват за общоевропейски подход за облагане на извънредните печалби в енергийния сектор.
Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен посочи, че за подобна мярка е необходимо единодушие между всички страни членки – условие, което към момента не е изпълнено. По думите му не се очертава необходимата подкрепа за въвеждане на такъв данък на равнище ЕС.
От ЕК уточняват, че отделните държави могат да предприемат самостоятелни действия, като използват националните си фискални инструменти за облагане на свръхпечалбите. Брюксел ще уважава тези решения, ще подпомага обмена на добри практики и ще следи за въздействието им върху вътрешния пазар.
Паралелно с това ЕК подготвя законодателно предложение, което цели да преразгледа данъчната рамка в енергийния сектор. Очаква се в него да бъде заложен принцип електроенергията да се облага с по-ниски данъци в сравнение с изкопаемите горива – стъпка, която е в съответствие с целите на ЕС за енергиен преход и намаляване на въглеродните емисии.
На 4 април финансовите министри на Германия, Италия, Испания, Португалия и Австрия призоваха открито за подобен данък. В писмото, адресирано до европейския комисар по климата Вопке Хукстра, те припомниха за подобен извънреден данък, приложен през 2022 г., за да се справи Старият континент с високите цени на енергоносителите. „Предвид настоящите изкривявания на пазара и фискалните ограничения, Европейската комисия трябва бързо да разработи подобен инструмент за принос на равнище ЕС, базиран на солидна правна основа“, написаха тогава те.
Германският министър на финансите Ларс Клингбайл, представител на социалдемократите, изрази подкрепа за въвеждането на подобен налог върху извънредните печалби, заедно с колегите си от посочените страни.
В рамките на германското правителство обаче няма единна позиция. Министърът на икономиката Катерина Райхе, която е част от консервативния блок в управляващата коалиция, разкритикува предложението.
Брюксел въведе набор от извънредни политики през 2022 г., след като Русия намали доставките на газ. Те включваха таван на цените на газа на равнище ЕС, данък върху свръхпечалбите на енергийните компании и цели за намаляване на търсенето на газ.