Европейски консорциум, част от който е и Цифров иновационен хъб „Тракия“ (ЦИХ Тракия), представи и обяви днес достъпа до разработената от него безплатна платформа с отворен код за европейските малки и средни предприятия (МСП) Open Source Cybersecurity Resilience Act Tools (OSCRAT), чрез която бизнесът да покрие влизащите от днес изисквания по силата на Законодателния акт на ЕС за киберустойчивост (CRA), съобщиха за БТА от Консорциума.
Законът за киберустойчивост влезе в сила на 10 декември 2024 година. Основните задължения по него ще се прилагат от 11 декември 2027 г., но считано от днес бизнесът има задължение да докладва за уязвимости и сериозни инциденти, засягащи продуктите с цифрови елементи. Такива са софтуерни или хардуерни продукти.
Платформата OSCRAT предоставя достъпна и съвременна среда за управление на процесите по оценка съгласно закона, рисковете за киберсигурността, спецификациите на софтуерните компоненти (SBOM), уязвимостите, инцидентите и документацията за съответствие, според предоставената информация.
Продуктът е разработен в подкрепа на компаниите да изпълнят законовите изисквания в структурирани процеси за киберсигурност и съответствие с нормативните изисквания. Отварянето на достъпа до платформата е избран неслучайно, заявяват от Консорциума, предвид задължението съгласно европейската регулаторна рамка за докладване. Така OSCRAT решава едно от основните предизвикателства пред европейските МСП, а именно как да превърнат все по-сложните задължения за киберсигурност в управляеми всекидневни процеси, без да разполагат с ресурсите, с които разполагат по-големите организации. Платформата превръща изискванията на Закона за киберустойчивост в практически работни процеси, добавят от Консорциума.
Това законодателство променя начина, по който продуктите с цифрови елементи трябва да бъдат проектирани, разработвани, поддържани и защитавани през целия им жизнен цикъл. Затова OSCRAT е разработена така, че да обедини ключовите дейности, свързани с киберсигурността и съответствието в единна среда. Платформата позволява управление на жизнения цикъл с пълно проследяване на версиите за продукти с цифрови елементи, чрез което отговаря на изискванията на европейския регламент за киберустойчивост CRA.
Функционалностите на платформата включват:
- Оценка на приложимостта и съответствието със законодателството;
- Управление на софтуерните спецификации (SBOM) и сканиране за сигурност, подобрявайки видимостта върху софтуерните компоненти и потенциалните уязвимости;
- Управление на уязвимости и инциденти, подпомагащо записването, оценката и проследяването на проблеми със сигурността и коригиращи действия;
- Работни процеси за оценка на риска за киберсигурността и третиране на риска, помагащи на организациите да идентифицират и управляват рисковете за сигурността, свързани с продуктите;
- Управление на конфигурацията и задачите за съответствие, подпомагащо организацията и проследимостта на дейностите по сигурност;
- Работни процеси за техническа документация и декларации за съответствие, помагащи на организациите да организират необходимите доказателства и документация по време на целия процес на съответствие;
- Регистриране и проследимост на одити, предоставяйки запис на дейностите, извършени в рамките на платформата. Платформата включва и дейности, свързани с осведомеността за сигурността и обучението, и подкрепя организациите при структурирането на информацията за техните продукти и версии през целия жизнен цикъл на съответствие.
От 11 септември 2026 г. компаниите, чиято дейност попада в обхвата на европейския Закон за киберустойчивост, са длъжни да докладват за активно експлоатирани уязвимости и сериозни инциденти, засягащи сигурността на продукти с цифрови елементи. Законът изисква подаване на сигнал за ранно предупреждение в рамките на 24 часа след узнаването за подобно събитие, последвано от по-подробно уведомление в рамките на 72 часа.
Проектът за разработката на OSCRAT е финансиран от Европейската комисия чрез програма „Цифрова Европа“. Освен ЦИХ „Тракия“ в европейския консорциум влизат още италианската компания „ПиЕмЕф Рисърч“ (PMF Research); полската изследователска мрежа „Лукасевич“ (Lukasiewicz); румънските компании „Овес Ентърпрайз“ (Oves Enterprise) и „Енерсек“ (Enersec) и естонският разработчик „Унисис.Тек“ (Unicis.Tech).