Европейските борси приключиха седмицата предимно с повишения, петролът отстъпи под 100 долара за барел

Водещите европейски фондови пазари приключиха търговията в петък предимно с повишения, възстановявайки част от загубите от предходната сесия. Подкрепа оказаха понижението на цените на петрола и по-добрите от очакваното данни за икономическата активност в еврозоната и Великобритания, предаде ДПА.
Водещият индекс на еврозоната EuroStoxx 50 нарасна с 1,14 на сто до 6280,94 пункта. За цялата седмица показателят добави 0,8 на сто.
Във Франкфурт германският индекс DAX се повиши с 1,36 на сто и приключи почти на най-високото си ниво за деня от 25 099 пункта. На седмична основа индексът напредна с 1,1 на сто. Индексът на компаниите със средна капитализация MDAX прибави 0,92 на сто до 31 965,53 пункта.
В Лондон FTSE 100 се повиши с 0,91 на сто до 10 736,23 пункта, като за седмицата нарасна с 1,3 на сто.
Швейцарският индекс SMI напредна с 0,79 на сто до 14 327,20 пункта и напълно компенсира понижението си от предходната сесия.
На Виенската фондова борса водещият индекс ATX приключи с минимален спад от 0,05 на сто до 6455,88 пункта, след като първоначалният опит за възстановяване загуби инерция. Въпреки това индексът отчете седмичен ръст от 1,4 на сто. По-широкият ATX Prime също се понижи с 0,05 на сто до 3177,07 пункта.
При затварянето на европейските пазари в Ню Йорк индексът Dow Jones Industrial Average отбелязваше леко повишение, докато технологичният Nasdaq 100 задълбочаваше загубите си от предходния ден.
Положителният тон в Европа беше подкрепен от ново понижение на цените на петрола. Котировките на сорта Брент отново паднаха под 100 долара за барел, след като в четвъртък преминаха тази граница за първи път от края на май. Отстъплението на петрола временно намали опасенията от допълнително засилване на инфлацията.
Пазарни участници обаче предупредиха, че понижението може да се окаже предимно техническа корекция. Военният конфликт между САЩ и Иран продължава, а перспективите за бързо нормализиране на доставките на енергийни суровини от Близкия изток остават слаби.
Американският президент Доналд Тръмп продължи военните удари срещу Иран за тринадесета поредна нощ, а Вашингтон засилва натиска във връзка със ситуацията около Ормузкия проток. Новите нападения на хусите срещу саудитски кораби в Червено море допълнително увеличиха геополитическото напрежение.
„На пазарите все още не може да се говори за безгрижно лятно спокойствие“, коментира анализаторът Тимо Емден от „Емден Рисърч“ (Emden Research). По думите му обстановката остава нестабилна заради конфликта в Близкия изток, съмненията около инвестициите в изкуствен интелект и несигурността по отношение на паричната политика.
Подкрепа за борсите дойде и от предварителните индекси на мениджърите по поръчките за юли. Икономическата активност в еврозоната се подобри по-силно от очакваното, а съставният индекс достигна петмесечен връх и остана над границата от 50 пункта, която разделя растежа от свиването.
„Еврозоната се справя добре предвид обстоятелствата“, заяви икономистът Томас Гитцел от „Ви Пи Банк“ (VP Bank). По думите му не са постъпили нови съществени негативни сигнали.
Данните за Великобритания също показаха засилване на активността в промишлеността и услугите. Според Андреас Липков от „Си Ем Си Маркетс“ (CMC Markets) склонността към потребление във Великобритания като цяло отново се е подобрила.
Анализаторите на „Беренберг“ (Berenberg) обаче предупредиха, че влошаването на обстановката в Близкия изток и високите енергийни цени могат да отслабят икономическата динамика през останалата част от третото тримесечие.
Инвеститорите следяха и реакциите на въведените нови американски мита срещу около 60 търговски партньори, включително Европейския съюз. Пазарните наблюдатели засега не отчетоха съществена допълнителна негативна реакция. Европейската комисия изрази удовлетворение от новите 10-процентни мита за вноса в САЩ, като отчете, че те съответстват на постигнатото по-рано търговско споразумение с Вашингтон. Говорител на комисията поясни, че според споразумението митата може да достигнат 15 на сто и обявеният нов митнически режим се вписва в тези рамки.
На корпоративно равнище акциите на германския софтуерен концерн САП (SAP) поскъпнаха с 9,3 на сто и оглавиха DAX. Краткосрочният портфейл от договори за облачни услуги, известен като Current Cloud Backlog, надмина очакванията на анализаторите.
Чарлз Бренан от „Джефрис“ (Jefferies) определи резултата като сигнал за силно развитие на поръчките през второто тримесечие. Андреас Липков посочи, че облачният бизнес остава основният двигател на растежа на САП и че засега не се наблюдава отрицателен ефект от развитието на изкуствения интелект.
Акциите на „Атос Софтуер“ (Atoss Software) поскъпнаха с 9,8 на сто в индекса SDAX, след като компанията отчете по-добра от очакваното рентабилност, подкрепена от облачния бизнес.
Книжата на „Мюних Ре“ (Munich Re) поскъпнаха с 0,6 на сто. Най-големият презастраховател в света отчете по-висока от очакваното печалба за второто тримесечие благодарение на по-малките щети от големи събития и добрите резултати от финансовите операции.
В автомобилния сектор акциите на „Фолксваген“ (Volkswagen) се понижиха с 2 на сто, след като концернът отчете по-ниска печалба за второто тримесечие и намали прогнозата си за приходите.
Книжата на „Адидас“ (Adidas) загубиха 1,6 на сто. Според пазарни участници инвеститорите са били разочаровани, че компанията не е оповестила предварително положителни ключови показатели преди публикуването на тримесечния си отчет.
В Швейцария акциите на „Нестле“ (Nestlé) се възстановиха частично след силния спад от предходния ден и поскъпнаха с 1,7 на сто. Пазарът прецени, че първоначалната негативна реакция към частичната продажба на бизнеса с минерална вода и към финансовия отчет е била прекомерна.
Книжата на „Рош“ (Roche) се повишиха с 1,6 на сто след съобщение за регулаторно одобрение в САЩ и оптимистична оценка за възможно одобрение в Европейския съюз.
Акциите на „Суис Ре“ (Swiss Re) също напреднаха с 1,6 на сто, подкрепени от добрите резултати на „Мюних Ре“. „Живодан“ (Givaudan) поскъпна с 0,6 на сто, а „Кюне унд Нагел“ (Kühne + Nagel) добави 0,1 на сто.
Сред по-малките швейцарски компании акциите на „Аволта“ (Avolta) се повишиха с 1,8 на сто след удължаването с осем години на договор на летището в Аруба. Книжата на Ес Джи Ес (SGS) се понижиха с 2,7 на сто, докато „Фонтобел“ (Vontobel) и „Би Би Байотех“ (BB Biotech) поскъпнаха съответно с 1,4 и 1,8 на сто.
На борсата във Виена акциите на „Ей Ти унд Ес“ (AT&S) поевтиняха с 5,8 на сто, след като натискът върху технологичния сектор се засили при отварянето на американските пазари. Инвеститорите вероятно са реализирали печалби след финансовия отчет на американския производител на чипове „Интел“ (Intel).
Книжата на „Винербергер“ (Wienerberger) спаднаха с 1,5 на сто до 20,08 евро, след като анализатори понижиха оценките си за компанията след публикуваното по-рано през седмицата предупреждение за печалбата.
„Ерсте Груп“ (Erste Group) понижи препоръката си за акциите от „купувай“ на „задържай“, а целевата цена беше понижена от 34,70 евро на 24,20 евро. „Ексан Бе Ен Пе“ (Exane BNP) също промени оценката си от „по-добро представяне от пазара“ на „неутрална“ и свали целевата цена от 27 евро на 20 евро.
За сметка на това индустриалните компании се представиха силно. Акциите на „Андриц“ (Andritz) поскъпнаха с 3,2 на сто и оглавиха ATX, подкрепени от добрите резултати на финландския конкурент „Валмет“ (Valmet). Книжата на „Фьосталпине“ (Voestalpine) повишиха стойността си с 2,5 на сто.
Акциите на „Си Ей Иммо“ (CA Immo) добавиха 1,3 на сто след обявяването на програма за обратно изкупуване на акции. На фона на поевтиняването на петрола книжата на О Ем Ви (OMV) спаднаха с 1,5 на сто, а акциите на „Райфайзен Банк Интернешънъл“ (Raiffeisen Bank International) се понижиха с 2,8 на сто след силното си представяне в предходната сесия.