Водещите европейски борсови индекси приключиха днешната търговия с леки повишения, след като по-слабите от очакваното данни за инфлацията в САЩ намалиха очакванията за ново повишение на основните лихвени проценти от Управлението за федерален резерв (УФР), предаде Ройтерс. Това се случи въпреки ескалацията на напрежението между САЩ и Иран и поскъпването на петрола, които ограничиха ръста на пазарите.
Във Франкфурт DAX се повиши с 0,13 на сто до 25 147,03 пункта, a парижкият САС 40 е нагоре с 0,03 на сто до 8366,85 пункта.
Мадридският индекс IBEX 35 отчете ръст с 0,11 на сто до 19 356,60 пункта, докато миланският FTSE MIB се покачи с 0,1 на сто до 52 862,50 пункта.
Индексът FTSE 100 на Лондонската фондова борса записа ръст с 0,3 на сто до 10 529,39 пункта.
Паневропейският индекс STOXX 600 се повиши с 0,17 на сто до ниво 642,10 пункта.
Акциите на компаниите от сектора на основните суровини поскъпнаха средно с 2,4 на сто, подкрепени от ръста на цените на металите вследствие на данните, показващи, че инфлацията в САЩ се е забавила повече от очакваното през юни на фона на поевтиняването на енергийните продукти.
„Като цяло данните за юни показват доста благоприятна картина по отношение на инфлацията, макар че не бива да се преувеличава значението на един-единствен доклад", посочиха икономисти от „Комерцбанк" (Commerzbank) в свой анализ. „Ние разглеждаме това като потвърждение на нашата оценка, че инфлацията е достигнала своя пик“, допълниха те.
Към момента търговците на акции в САЩ предполагат, че има около 10 на сто вероятност за повишение на основния лихвен процент с четвърт пункт на заседанието на УФР на 28 и 29 юли. Предишната оценка на вероятността отпреди публикуването на доклада за инфлацията беше около 35 на сто. Въпреки това вероятността за поне едно повишение на лихвите с 25 базисни пункта до края на годината остава същата.
Очакванията за еврозоната са Европейската централна банка да повиши основния лихвен процент още през септември на фона на продължаващите опасения за инфлацията, според данни събрани от Ел Ес И Джи (LSEG).
Цените на петрола се повишиха, след като САЩ възстановиха морската блокада на Иран, а подновените атаки между двете държави засилиха опасенията за доставките на петрол и газ през Ормузкия проток. Опасенията на пазарните участници нараснаха не само заради почти пълната блокада на Ормузкия проток, но и заради анонса на американския президент Доналд Тръмп САЩ да налагат такса от 20 на сто на корабите. По-рано днес обаче Тръмп се отказа от идеята и заяви, че вместо това ще сключи търговски и инвестиционни сделки с държавите от Залива.
Акциите на европейските компании от петролния и газовия сектор поскъпнаха с 1,3 на сто, следвайки ръста в цените на суровия петрол, докато секторът на пътуванията и свободното време отбеляза спад от 1,3 на сто.
Енергийният концерн Би Пи (BP) заяви, че очаква по-високите цени на петрола и газа, стабилната търговия с петрол и по-високите маржове на рафиниране да повишат печалбите за второто тримесечие. Акциите му се покачиха с 2,3 на сто.
Компаниите, свързани със софтуер, САП (SAP) и „Капджеминай“ (Capgemini), отбелязаха спадове съответно с 2,8 на сто и 1,6 на сто на фона на световната слабост в софтуерния сектор, след като американската фирма Ай Би Ем (IBM) предупреди, че бумът на изкуствения интелект свива бюджетите за софтуер.
Акциите на „Ериксон" (Ericsson) поевтиняха с 12,6 на сто, след като тримесечните продажби на шведския производител на телекомуникационно оборудване слязоха под очакванията. Компанията също така предупреди за нарастващи разходи за компоненти.
Сезонът на отчетите в САЩ набра скорост - финансовите резултати на големите банки отбелязаха силен ръст през второто тримесечие. Европейският банков подиндекс приключи деня с повишение от 0,8 на сто, докато секторът на финансовите услуги отчете ръст от 1,2 на сто.
Активният период на отчетите в Европа започва скоро - по-късно тази седмица се очаква отчетът на технологичния концерн Ей Ес Ем Ел (ASML), който ще даде насоки за перспективите за търсенето, стимулирано от развитието на изкуствения интелект.