Европейските борси започнаха седмицата предимно с понижения на фона на напрежението в Близкия изток

Водещите европейски фондови пазари приключиха първата сесия за седмицата предимно с понижения, като продължаващото напрежение в Близкия изток и липсата на нови корпоративни стимули насърчиха предпазливостта сред инвеститорите, предаде ДПА.
Общоевропейският индекс STOXX 600 се понижи с 0,22 на сто до 656,41 пункта. Водещият индекс на еврозоната EuroStoxx 50 отстъпи с 0,14 на сто до 6530,45 пункта, но остана близо до рекордния си връх от миналата седмица.
Във Франкфурт DAX загуби 0,38 на сто до 26 338,61 пункта. Германският индекс остава с близо 7 на сто над междинното си дъно от средата на юли, а от началото на годината е нараснал със 7,6 на сто. Индексът на компаниите със средна капитализация MDAX се понижи с 0,33 на сто до 32 356,98 пункта.
В Париж CAC 40 отстъпи по-силно, с 0,66 на сто до 8579,60 пункта, а в Лондон FTSE 100 се понижи с 0,28 на сто до 10 720,30 пункта. Швейцарският SMI загуби 0,61 на сто до 14 302,39 пункта.
Миланската борса се открои сред големите европейски пазари, като FTSE MIB остана практически без промяна, отчитайки минимално повишение от 0,01 на сто до 53 586,98 пункта.
Вниманието на инвеститорите остана насочено към Близкия изток и напрежението около Ормузкия проток. Около два месеца след подписването на рамковото споразумение между Техеран и Вашингтон перспективите за прекратяване на конфликта остават неясни. Допълнително напрежение внесоха последните изявления на президента на САЩ Доналд Тръмп за бъдещето на Ормузкия проток и заплахите му срещу Оман.
Според експертите от „Индекс Радар“ (Index-Radar) сдържаното начало на седмицата се дължи и на традиционно по-ниските обеми на търговия през лятото, както и на липсата на новини, които да дадат на инвеститорите убедителен повод за по-активни покупки. Сезонът на корпоративните отчети практически приключи и вече до голяма степен престана да бъде двигател за пазарите.
Инвестиционният стратег Мислав Матейка от „Джей Пи Морган“ (JPMorgan) обаче запазва положителните си очаквания за акциите и прогнозира нови рекорди през втората половина на годината. Сред аргументите му са нарастващите корпоративни печалби и позиционирането на инвеститорите, което според него все още е далеч от крайни равнища.
На германския пазар търсене имаше при компании, свързани с изкуствения интелект. Акциите на „Сименс Енерджи“ (Siemens Energy) поскъпнаха с 1,3 на сто, а на „Инфинеон“ (Infineon) с 0,4 на сто.
Сред губещите бяха компании, свързани с потребителския сектор, включително „Хенкел“ (Henkel), „Байерсдорф“ (Beiersdorf), „Адидас“ (Adidas) и „Цаландо“ (Zalando). Инвеститорите очакват отчетите на американските „Уолмарт“ (Walmart) и „Хоум Депо“ (Home Depot) тази седмица за допълнителни сигнали за състоянието на потребителското търсене в САЩ. Последните данни за потребителското доверие вече показаха отслабване на нагласите за покупки.
Акциите на компанията за недвижими имоти „Воновия“ (Vonovia) се понижиха с 1,8 на сто, след като „Екзан Бе Ен Пе Париба“ (Exane BNP Paribas) възобнови покритието им с препоръка „под средното пазарно представяне“ (underperform).
В MDAX акциите на стоманодобивната компания „Залцгитер“ (Salzgitter) поскъпнаха с 3,4 на сто, след като „Банк ъв Америка“ (Bank of America) възобнови покритието им с положителна препоръка. Анализаторът Райнхард ван дер Валт вижда потенциал за повишаване на прогнозите за оперативната печалба на компанията през следващата година на фона на европейските мерки за търговска защита.
На борсата в Цюрих 13 от 20-те компании в SMI приключиха с понижения, шест поскъпнаха, а една остана без промяна.
Най-силен натиск изпитаха акциите на производителя на опаковки СИГ (SIG), които се сринаха със 17,8 на сто след неочакваното оттегляне на главния изпълнителен директор Мико Кето. Това е втората смяна на ръководителя на компанията за кратък период, след като Кето пое поста едва през пролетта на тази година.
Акциите на „Нестле“ (Nestlé) поевтиняха с 2,8 на сто след съобщенията, че руските подразделения на швейцарската група може да бъдат поставени под временно държавно управление. Анализаторите на „Барклис“ (Barclays) смятат, че евентуалното отделяне на руския бизнес няма да засегне съществено основните показатели за растеж на концерна, но определиха ситуацията като поредно доказателство за рисковете пред западните компании, които продължават да работят в Русия.
Производителите на луксозни стоки също бяха под натиск. Акциите на „Ришмон“ (Richemont) загубиха 3,1 на сто, а на „Суоч“ (Swatch) - 3,7 на сто. Сред факторите за понижението бяха по-слабото търсене на ключови пазари като Китай и негативното влияние на геополитическата несигурност върху потребителските нагласи.
В обратната посока се движиха акциите на „Сандоз“ (Sandoz), които поскъпнаха с 2,6 на сто. Компанията обяви партньорство с китайската „Хенлиус“ (Henlius) за разработването и пускането на пазара на до десет биоподобни лекарства. Плащанията, свързани с пускането им на пазара, могат да достигнат 322 млн. долара.
Даниел О’Реган от „Мизухо“ (Mizuho) коментира, че сред инвеститорите започва да се наблюдава известна „умора от заглавията“ около конфликта в Близкия изток. Според него пазарите вече не реагират на всяка новина за Иран с движения от 1 до 3 на сто, както в началото на кризата.