Икономиката на еврозоната е изправена пред нови предизвикателства заради ескалацията на конфликта в Близкия изток и последвалото поскъпване на енергийните суровини, се посочва в заключителната оценка на Международния валутен фонд (МВФ) за общите политики на страните от еврозоната.
От фонда отбелязват, че новите сътресения се наслагват върху вече съществуващи структурни проблеми като застаряващото население, слабия ръст на производителността и ограничените перспективи за икономически растеж.
Според МВФ войната в Близкия изток ще доведе до значителен, макар и временен, негативен шок върху предлагането, ще отслаби доверието на бизнеса и потребителите и ще затегне финансовите условия. Очаква се това да окаже временно влияние върху инфлацията и икономическата активност.
Актуализираните прогнози на фонда, които отразяват по-продължителните прекъсвания на енергийните доставки, предвиждат растежът на икономиката на еврозоната да достигне 0,9 на сто през 2026 г. и 1,2 на сто през 2027 година. В същото време общата инфлация се очаква да се ускори до 2,8 на сто през 2026 г. и 2,3 на сто през 2027 година.
Тези оценки са по-неблагоприятни спрямо прогнозите отпреди началото на конфликта и отразяват по-трайното напрежение при доставките на енергия.
Според фонда рисковете остават насочени към по-нисък растеж и по-висока инфлация. По-продължителна енергийна криза би могла допълнително да засили инфлационния натиск и да повиши инфлационните очаквания. Сред основните рискове се посочват и евентуална по-нататъшна ескалация на конфликтите в Украйна и Близкия изток.
МВФ предупреждава и за рискове пред финансовата стабилност, свързани със сътресения на финансовите пазари и възможно нарастване на напрежението при задлъжнелите небанкови финансови институции, което би могло да се прехвърли към банковия сектор и основните пазари за финансиране.
Според фонда непосредственият приоритет за политиците е да ограничат въздействието на настоящия шок и да запазят стабилни инфлационните очаквания, като същевременно продължат със структурните реформи за повишаване на устойчивостта и потенциала за растеж.
МВФ подчертава, че основната цел на паричната политика трябва да бъде задържане на инфлационните очаквания около целта от 2 на сто. Възможно е да се наложи по-рестриктивна политика, ако инфлацията остане висока или се влошат очакванията.
Институцията не препоръчва широкомащабна фискална подкрепа, а временни и целенасочени мерки към уязвими групи. В същото време енергийните субсидии трябва да се избягват, ако са нецелеви.
Фондът предупреждава, че прекомерната фискална подкрепа може да отслаби ценовите сигнали и да увеличи натиска върху централните банки.
Енергийна политика и преход
В оценката се отделя специално внимание на енергийната политика. МВФ призовава Европейския съюз да ускори прехода към възобновяеми енергийни източници, да задълбочи интеграцията на енергийните пазари и да осигури предвидима регулаторна среда за инвестиции.
Фондът предупреждава, че отслабването на европейската схема за търговия с емисии би забавило зеления преход и би увеличило зависимостта от вносни изкопаеми горива. Според експертите е необходима по-цялостна европейска стратегия за енергийна сигурност и ускоряване на инвестициите във възобновяеми енергийни източници.
Фискална политика и дълг
По отношение на публичните финанси МВФ смята, че средносрочната бюджетна консолидация остава необходима. На равнище еврозона, с изключение на Германия, където се увеличават инфраструктурните разходи, се препоръчва подобряване на структурния първичен баланс с около 3 процентни пункта от БВП между 2025 и 2031 година.
Структурни реформи и единен пазар
Фондът подчертава също значението на структурните реформи и по-дълбоката икономическа интеграция в ЕС. Според оценката по-завършен единен пазар и напредък по Съюза за спестявания и инвестиции могат да повишат дългосрочно БВП на Европейския съюз с около 3 на сто.
Според МВФ по-интегрираните капиталови пазари и по-широкото използване на общоевропейски финансови инструменти биха подобрили споделянето на риска между държавите от еврозоната и биха засилили устойчивостта на икономиката при бъдещи кризи.
Реформите на ниво ЕС и допълващите национални политики са от съществено значение за укрепване на устойчивостта и растежа, включително ограничаване на уязвимостите от глобалните енергийни пазари и задълбочаване на единния пазар.
Справянето с уязвимостите във веригите на доставки изисква целенасочен подход, отбелязва МВФ. В този контекст предложеният Закон за индустриално ускоряване (IAA) поражда опасения заради широкия си обхват, който може да изкриви инвестиционните решения.
В областта на финансовата стабилност фондът призовава за по-строг надзор върху небанковия финансов сектор, преодоляване на информационните дефицити и завършване на банковия съюз, включително чрез изграждане на общоевропейска схема за гарантиране на депозитите.
Финансова стабилност
В областта на финансовата стабилност фондът призовава за по-строг надзор върху небанковия финансов сектор, преодоляване на информационните дефицити и завършване на банковия съюз, включително чрез изграждане на общоевропейска схема за гарантиране на депозитите.
Поддържането на финансова стабилност е възможно при съществуващата рамка, но изисква постоянна адаптация, по-дълбока интеграция на капиталовите пазари, напредък по банковия съюз, по-силна енергийна стратегия на ЕС и структурни реформи за повишаване на растежа и устойчивостта.
В заключение МВФ обобщава, че еврозоната се намира в период на повишена несигурност и по-слаб растеж. Според фонда краткосрочните политики трябва да бъдат насочени към овладяване на инфлационния натиск и ограничаване на ефектите от енергийния шок, докато дългосрочният фокус следва да остане върху структурните реформи, енергийната независимост и по-дълбоката интеграция на европейските пазари.