ФАО представя нов домейн с данни за проследяване на тенденциите в селскостопанските изследвания и разработки

Обществено ориентираните системи за научноизследователска и развойна дейност в селското стопанство нарастват със среден годишен темп от 1,8 на сто през последните две десетилетия, достигайки 50,4 милиарда долара през 2023 г., а броят на изследователите в сектора расте още по-бързо. Това показват нови данни, представени днес от Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО).
Числата показват относителен скок от 2009 г. насам след бавно нарастване през първото десетилетие на хилядолетието.
Констатациите идват от нов домейн с данни, достъпен за всички в портала ФАОСТАТ (FAOSTAT) на ФАО - най-изчерпателната база данни в света за селскостопански теми. Новата услуга представлява развитие, разширяване на обхвата и честота, както и техническо подобрение на услуга, започнала през 1981 г. съвместно между Международния институт за изследване на политиките в областта на храните (IFPRI) и бившата Международна служба за национални селскостопански изследвания (ISNAR). Благодарение на безвъзмездна финансова помощ от фондация „Гейтс“ дейността е върната обратно под егидата на ФАО с цел нейното институционализиране сред държавите членки.
Показателите за наука и технологии в селското стопанство, като тези в новия домейн на ФАОСТАТ, са търсени за оценка на резултатите и въздействието на научните изследвания, както и за определяне на приоритети в политиките и инвестициите за увеличаване на растежа и производителността. Научноизследователските и развойни дейности в областта на селското стопанство са свързани с понижаване на цените на храните и висока икономическа възвръщаемост. Те са все по-важни за подобряване на ефективността при използването на ресурсите, намаляване на въглеродния отпечатък и производството на повече продукция с по-малко ресурси (земя, труд и препарати), както и за адаптиране на ключови култури към променящите се условия на околната среда.
„Този нов домейн ще засили основаното на доказателства разработване на политики и застъпничество за по-ефективни системи за селскостопански изследвания. Той запълва дългогодишна празнина, като за първи път предоставя редовна, глобално съгласувана рамка за наблюдение на научноизследователските и развойни дейности в селското стопанство. Това представлява важен етап, който позволява на страните да определят и проследяват ангажиментите си за инвестиционен и изследователски капацитет чрез хармонизирана мярка за национални усилия, които генерират ползи за всички, признавайки науката и технологиите като глобално обществено благо“, каза главният статистик на ФАО Хосе Росеро Монкайо.
Данните са достъпни онлайн, а придружаващ аналитичен документ представя глобални, регионални и национални тенденции в публичните селскостопански научноизследователски и развойни дейности от 2004 до 2023 г. Данните са налични за повечето от 120-те държави членки на ФАО, като по-късно през годината ще бъдат добавени още.
Документът също така подчертава промените във времето както в капацитета за научни изследвания, така и в разходите, както и постоянните неравенства в мащаба и интензивността на инвестициите между националните системи за селскостопански изследвания.
Ключови констатации
През 2023 г. в световен мащаб еквивалентът на 316 000 експерти на пълен работен ден са били ангажирани в публични системи за научноизследователска и развойна дейност в селското стопанство, в сравнение с 204 000 през 2004 година.
Измерени по постоянни паритети на покупателната способност от 2015 г., глобалните публични разходи в този сектор възлизат на 50,4 милиарда долара в сравнение с 35,9 милиарда долара през 2004 година.
Азия заема най-голям дял, като през 2023 г. там са разположени 45 на сто от световните селскостопански изследователи, следвана от Европа с 24 на сто, Северна и Южна Америка с 14 на сто, Африка с 13 на сто и Океания с 3 на сто.
Тенденциите в сектора варират рязко, като най-високият темп на растеж за периода се отчита в Централна Азия, докато най-голям спад се наблюдава в Южна Африка.
Разходите за публична научноизследователска и развойна дейност в селското стопанство показват сходна тенденция, като Азия представлява 48 на сто от общата сума в световен мащаб, следвана от Северна и Южна Америка с 22 на сто, Европа с 20 на сто, Африка с 8 на сто и Океания с 3 на сто.
Най-бърз ръст на разходите за периода е отчетен в Централна Азия, следвана от Източна и Южна Азия, докато Южна Европа регистрира най-голям спад.
Съотношението на селскостопанските изследователи на 100 000 заети в земеделието варира значително по света - от 5 до 1692. Държавите са изразходвали средно около 1,3 на сто от добавената стойност, генерирана в техните аграрни сектори, за научни изследвания, със средна стойност от 0,6 на сто. Страните с най-високи стойности включват Белгия, Дания, Швейцария, Република Корея и Словения.
Различията между страните отразяват множество променливи, включително нивата на националния доход, размера на селскостопанския сектор, търговската динамика и въпроси, свързани с мащаба. Подробните данни на ФАО ще позволят по-подробен и по-контекстуално надежден анализ на нуждите и най-добрите практики в стремежа към устойчиви агрохранителни системи.