Филип Лейн призова за умерена реакция на ЕЦБ към втората вълна на енергийния шок

Умерена реакция на паричната политика е подходяща за овладяване на инфлацията, докато Европейската централна банка (ЕЦБ) оценява последиците от втората вълна на енергийния шок. Това заяви главният икономист на институцията Филип Лейн в реч днес във Франкфурт на Майн, публикувана на сайта на банката.
Икономиката на еврозоната се е оказала по-устойчива от очакваното след първоначалното поскъпване на петрола и газа в началото на войната в Иран. Подновеният ценови натиск обаче създава едновременно рискове от ускоряване на инфлацията и забавяне на растежа, посочи той.
„Освен да проследяваме продължаващото въздействие на първата вълна, е от съществено значение да преценим дали втората вълна ще окаже по-силно въздействие както върху нивата на икономическата активност, така и върху динамиката на инфлацията, отколкото първата вълна“, заяви Лейн.
ЕЦБ повиши депозитната си лихва от 2 на 2,5 на сто с две увеличения през юни и септември. Според Лейн тези решения са били оправдани предвид енергийния шок и останалите икономически промени. Той обаче подчерта, че банката не следва предварително определена траектория на лихвите и ще взема решенията си на всяко заседание според постъпващите данни.
Общата инфлация в еврозоната достигна 3,8 на сто през септември, като енергията поскъпна с 18,8 на сто на годишна база. Инфлацията без енергията е 2,3 на сто, а основната инфлация, която изключва и храните, е 2,5 на сто.
По думите на Лейн тези показатели сочат, че поскъпването на енергията е основният двигател на инфлацията през тази година. Засега обаче няма убедителни признаци, че се е установила по-широка и устойчива възходяща инфлационна тенденция, подобна на наблюдаваната през 2022 г.
Септемврийските прогнози на ЕЦБ предвиждат инфлацията без енергията да се ускори от средно 2,3 на сто през 2026 г. до 2,6 на сто през 2027 г., преди да се върне до 2,3 на сто през 2028 г. Очакваното увеличение се дължи предимно на постепенното прехвърляне на по-високите енергийни разходи към други сектори.
Лейн подчерта, че скъпата енергия не само повишава цените, но и ограничава икономическата активност, намалява реалните доходи на домакинствата и печалбите на компаниите. Тези ефекти могат да отслабят търсенето и да ограничат необходимостта от допълнително затягане на паричната политика.
При оценката си ЕЦБ трябва да отчита и бюджетната политика, развитието на изкуствения интелект и общите финансови условия. Фискалната подкрепа за растежа през тази година се очаква да отстъпи място на затягане през 2027 и 2028 г. Същевременно повишената доходност по дългосрочните облигации може да забави икономиката и да намали инфлационния натиск в средносрочен план.
Изкуственият интелект подкрепя инвестициите, цифровите услуги и износа на еврозоната, но мащабът на този подем остава значително по-малък спрямо САЩ и Източна Азия. Инвестициите нарастват от ниска отправна точка, а строителството на центрове за данни и свързаната инфраструктура засега не е достатъчно мащабно, за да създаде натиск за по-високи заплати, посочи Лейн.
Глобалният инвестиционен бум в технологиите с ИИ обаче допринася за повишаването на дългосрочните лихви, което затяга финансовите условия и в еврозоната. Затова според главния икономист на ЕЦБ подходящата парична политика изисква оценка на всички тези фактори, а не само на енергийния шок.