Финансовата система на ЕС остава устойчива, но рисковете са повишени, отчита ЕССР

Рисковете за финансовата стабилност в Европейския съюз са останали повишени през 2025 г. и в началото на 2026 г., въпреки че финансовата система като цяло е показала устойчивост. Това посочва Европейският съвет за системен риск (ЕССР) в годишния си доклад за периода от 1 април 2025 г. до 31 март 2026 г.
„Европейската икономика и нейната финансова система показаха устойчивост пред тези предизвикателства. Запазването на тази устойчивост остава жизненоважно, тъй като рисковете за финансовата стабилност продължават да са на повишени равнища“, заявява председателят на ЕССР и президент на Европейската централна банка Кристин Лагард в предговора към доклада. По думите ѝ съветът е съсредоточил вниманието си върху два фактора, които могат съществено да изпитат тази устойчивост – макроикономическия и пазарния риск. 
Като най-тежък системен риск ЕССР определя възможността за рязка и хаотична корекция на финансовите пазари. Високите оценки на редица рискови активи, силната концентрация на американския борсов пазар в големи технологични компании и оптимизмът около изкуствения интелект увеличават опасността от внезапна преоценка. Подобен спад може да бъде усилен от небанковия финансов сектор чрез принудителни продажби на активи, ликвиден натиск и проциклично поведение.
Друг тежък риск е влошаване на балансите на предприятията и домакинствата. По-високите енергийни и производствени разходи, нарушенията във веригите за доставки, по-слабото търсене и евентуално поскъпване на финансирането могат да увеличат натиска върху компаниите, особено върху по-малките и силно зависимите от износа дружества. Домакинствата са подкрепени от стабилния пазар на труда, но в някои страни високата задлъжнялост и кредитите с плаваща лихва остават източник на уязвимост.
Сред повишените рискове са напрежение на пазарите на държавен дълг, влошаване на качеството на банковите активи, проблеми с финансирането и ликвидността, както и уязвимости при недвижимите имоти, особено търговските. Съотношението на държавния дълг към брутния вътрешен продукт в ЕС е достигнало 81,7 на сто през 2025 г., а по-високите разходи за отбрана, цифровизация, климатичните промени и застаряването на населението ограничават бюджетното пространство.
Европейските банки са останали добре капитализирани, ликвидни и печеливши. Средната им възвръщаемост на капитала е била 10,4 на сто през четвъртото тримесечие на 2025 г., а делът на необслужваните кредити се е задържал под 2 на сто. ЕССР обаче предупреждава, че по-слаб икономически растеж, геополитическо напрежение и проблеми в енергоемките и експортните отрасли могат да влошат качеството на кредитните портфейли.
Докладът определя геополитическия риск като тежък, киберриска като повишен, а климатичния риск като системен. Съветът настоява за общосистемен подход към надзора, развитие на стрес тестове за цялата финансова система и запълване на регулаторните пропуски при небанковото финансиране и криптоактивите. Лагард също подчертава необходимостта от общосистемен подход към макропруденциалната политика и от запазването на достатъчно качествени данни за наблюдение на рисковете. 
За България докладът отбелязва, че страната е обявила увеличение на антицикличния капиталов буфер до 2,25 на сто, считано от второто тримесечие на 2027 г. Решението е свързано с устойчиво силната кредитна динамика и засилената несигурност във външната среда. Буферът задължава банките да поддържат допълнителен капитал, който може да бъде използван за покриване на загуби и поддържане на кредитирането при икономически спад.