България се възползва от бързото разрастване на батерийните системи за съхранение на електроенергия, съпътстващо бума на слънчевите мощности, в момент, когато безпрецедентна суша затруднява електроенергийното производство в Източна Европа, пише Франс прес в свой анализ.
Около сто обекта за съхранение вече работят в различни части на страната - на бивши летища, в заводи и в близост до електроцентрали. Според Министерството на енергетиката през септември общата мощност на действащите батерийни системи е около 5,7 гигавата. По европейския план за възстановяване са сключени и договори за проекти с капацитет за съхранение от 14 гигаватчаса.
„Мащабът и скоростта на разгръщането на батерийните системи за съхранение в България са безпрецедентни в европейски контекст“, коментира Ставрос Папатанасиу, професор в Националния политехнически университет в Атина.
Развитието на тези мощности повишава гъвкавостта на българската електроенергийна система, докато изключително ниското равнище на Дунав затруднява производството на електроенергия в няколко държави от региона.
През юли и август България отчете нетен износ на електроенергия от около 830 гигаватчаса месечно - над два пъти повече от средното равнище за май и юни. През юли основният изходящ поток е бил към Румъния. Оценен по българските пазарни цени, нетният пренос през тази граница е възлизал на около 74 млн. евро, посочва агенцията.
Промяната е видима в ТЕЦ „Марица-изток 3“, някога втората по големина въглищна електроцентрала в страната. Построена с четири блока по 210 мегавата, централата значително намали производството си на електроенергия от въглища след изтичането на дългосрочния си договор през 2024 г. Част от съществуващата инфраструктура за присъединяване към електропреносната мрежа вече се използва от батерийна инсталация.
„Можехме да се възползваме от тази важна връзка с електропреносната мрежа. Решихме да изключим един въглищен блок и да свържем там батериите“, обяснява пред Франс прес Васил Щонов, ръководител на „КонтурГлобал“ (ContourGlobal) в България.
По думите му тази гъвкавост е особено важна, тъй като около две пети от електроенергията в страната се произвеждат от АЕЦ „Козлодуй“, а газовите мощности, чието производство може да се регулира според потребностите, са значително по-малко, отколкото в Гърция или Румъния.
„Въглищата излизат, батериите влизат. Това беше правилното място в правилния момент“, казва Щонов.
Той обаче смята, че България трябва да запази минимален резерв от въглищни мощности, за да гарантира енергийната си сигурност при сурова зима или прекъсване на газовите доставки.
Според Никола Газдов, председател на Българската асоциация за производство, съхранение и търговия с електроенергия, бързото развитие на батериите е резултат по-скоро от съвпадение на обстоятелства, отколкото от предварително планирана стратегия.
„Всичко се случи случайно“, посочва той пред Франс прес.
Разрастването на възобновяемите енергийни източници в страната се дължи предимно на фотоволтаичните централи, което създава все по-големи излишъци от електроенергия през деня. Същевременно процедурите за изграждане на батерийни системи са сравнително опростени. По оценката на Газдов голям проект може да бъде реализиран за по-малко от 18 месеца.
През 2025 г. на България са се падали около 9 на сто от новоинсталирания в Европа капацитет за съхранение чрез батерии. Страната може „да послужи като положителен пример за други европейски страни“, смята Ленарт Херман, старши консултант в мюнхенския Изследователски център по енергетика (Forschungsstelle für Energiewirtschaft e.V., FfE).
Превръщането на България в „батерия на Балканите“ обаче има ограничения. Междусистемните връзки със съседните държави разполагат с ограничен капацитет за пренос, а сегашните батерийни системи обикновено осигуряват съхранение за период между един и шест часа, понякога до осем, обяснява Херман.
Това им позволява да покриват пикове в потреблението или временни спадове в производството на водноелектрически и ядрени централи. Те обаче не могат да компенсират спирането на ядрен реактор за дни или седмици.
Масовото им навлизане може да ограничи и собствената им рентабилност. Батериите се зареждат при ниски цени на електроенергията и отдават енергия при високи цени. Колкото повече системи работят по този модел, толкова повече се свива ценовата разлика, от която получават приходи.
Въпреки тези ограничения батериите могат да улеснят енергийния преход, като намалят необходимостта от ограничаване на производството от възобновяеми източници и от използване на изкопаеми горива, подчертава Херман