Германия е използвала неправомерно над една трета от допълнителния дълг, изтеглен за отбрана през 2025 г., отчита „Ифо“

Повече от една трета (38,5 на сто) от допълнителния дълг, поет от германското правителство през 2025 г. по силата на т.нар. секторно изключение за разходи за отбрана и свързани със сигурността дейности, не е била използвана за допълнително финансиране на този сектор, показват заключенията от най-новото проучване на мюнхенския институт „Ифо“ (ifo Institute), получени днес на редакционната поща на БТА.
„Значителна част от допълнителния дълг не е довела до увеличаване на разходите за отбрана. Вместо това освободеният ресурс в основния бюджет е бил използван за други цели“, заяви изследователят на „Ифо“ Емили Хьослингер.
През 2024 г. държавните разходи, попадащи в обхвата на секторното изключение, са възлизали на 54,6 млрд. евро. През 2025 г. те са достигнали 72,2 млрд. евро, което представлява увеличение със 17,6 млрд. евро.
В същото време допълнителният дълг, поет по силата на секторното изключение през 2025 г., е възлизал на 28,6 млрд. евро. Така 11 млрд. евро от новия дълг не са довели до допълнителни разходи за отбрана и сигурност, което съответства на 38,5 на сто от средствата.
Освен разходите за отбрана секторното изключение обхваща още помощта за Украйна, информационната сигурност, гражданската отбрана и защитата на населението, както и разузнавателните служби.
Основната част от увеличението на разходите е била за сметка на отбраната, където те са нараснали с 9 млрд. евро. В рамките на сектора допълнителните средства са били насочени предимно към конвенционално въоръжение, включително боеприпаси и превозни средства.
За сметка на това за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната са били изразходвани едва 884 млн. евро. Това представлява само 1,2 на сто от общите разходи в рамките на секторното изключение и е само с 0,6 на сто повече спрямо предходната година.
Хьослингер отчита рискове в начина, по който е структурирано секторното изключение. То позволява на германското правителство да финансира чрез дълг разходи за отбрана, надхвърлящи 1 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).
„В средносрочен план прагът от 1 на сто трябва да бъде повишен, за да се предотврати трайното увеличаване на държавния дълг и лихвените плащания заради по-голямото финансиране на отбраната. Това би гарантирало и че разходите за отбрана няма постоянно да бъдат да бъдат финансирани за сметка на останалите приоритети в редовния бюджет, осигуряван от данъчни приходи“, посочи изследователят на „Ифо“.