Повече от една трета (38,5 на сто) от допълнителния дълг, поет от германското правителство през 2025 г. по силата на т.нар. секторно изключение за разходи за отбрана и свързани със сигурността дейности, не е била използвана за допълнително финансиране на този сектор, показват заключенията от най-новото проучване на мюнхенския институт „Ифо“ (ifo Institute), получени днес на редакционната поща на БТА.
„Значителна част от допълнителния дълг не е довела до увеличаване на разходите за отбрана. Вместо това освободеният ресурс в основния бюджет е бил използван за други цели“, заяви изследователят на „Ифо“ Емили Хьослингер.
През 2024 г. държавните разходи, попадащи в обхвата на секторното изключение, са възлизали на 54,6 млрд. евро. През 2025 г. те са достигнали 72,2 млрд. евро, което представлява увеличение със 17,6 млрд. евро.
В същото време допълнителният дълг, поет по силата на секторното изключение през 2025 г., е възлизал на 28,6 млрд. евро. Така 11 млрд. евро от новия дълг не са довели до допълнителни разходи за отбрана и сигурност, което съответства на 38,5 на сто от средствата.
Освен разходите за отбрана секторното изключение обхваща още помощта за Украйна, информационната сигурност, гражданската отбрана и защитата на населението, както и разузнавателните служби.
Основната част от увеличението на разходите е била за сметка на отбраната, където те са нараснали с 9 млрд. евро. В рамките на сектора допълнителните средства са били насочени предимно към конвенционално въоръжение, включително боеприпаси и превозни средства.
За сметка на това за научноизследователска и развойна дейност в областта на отбраната са били изразходвани едва 884 млн. евро. Това представлява само 1,2 на сто от общите разходи в рамките на секторното изключение и е само с 0,6 на сто повече спрямо предходната година.
Хьослингер отчита рискове в начина, по който е структурирано секторното изключение. То позволява на германското правителство да финансира чрез дълг разходи за отбрана, надхвърлящи 1 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП).
„В средносрочен план прагът от 1 на сто трябва да бъде повишен, за да се предотврати трайното увеличаване на държавния дълг и лихвените плащания заради по-голямото финансиране на отбраната. Това би гарантирало и че разходите за отбрана няма постоянно да бъдат да бъдат финансирани за сметка на останалите приоритети в редовния бюджет, осигуряван от данъчни приходи“, посочи изследователят на „Ифо“.