Германската инфлация спада до 2,3 на сто на годишна база през октомври

Инфлацията в Германия е намаляла през октомври до 2,3 процента на годишна база, показват предварителните данни на Федералната статистическа служба (Destatis). Повишението на цените е било по-слабо от предходния месец, когато инфлацията достигна 2,4 процента – най-високото ниво за годината.
Темпът на поскъпване е малко над очакванията на икономистите, анкетирани от Ройтерс, които прогнозираха спад до 2,2 процента.
Най-силно облекчение за потребителите е дошло от поевтиняването на енергията, която е струвала с 0,9 процента по-малко спрямо година по-рано. През септември спадът беше 0,7 процента. Цените на услугите са се повишили средно с 3,5 процента (след 3,4 на сто месец по-рано), а хранителните продукти са поскъпнали с 1,3 процента при 2,1 процента през септември.
Основната инфлация - без отчитане на цените на храните и енергоизточниците, остава непроменена на равнище 2,8 процента.
Европейската централна банка (ЕЦБ) се стреми средносрочно да поддържа инфлация от около 2 процента в еврозоната. Изчислено по хармонизирания индекс, нивото на германска инфлация също е 2,3 процента.
От миналата година ЕЦБ понижи основния си лихвен процент осем пъти, тъй като натискът върху цените постепенно отслабва. Президентът на германската централна банка "Бундесбанк" (Bundesbank) Йоахим Нагел неотдавна заяви, че не вижда необходимост от нови парични мерки. Подобна позиция изрази и австрийският член на Управителния съвет на ЕЦБ Мартин Кохер, който подчерта, че в случай на икономическа криза е важно банката "да запази достатъчно сух барут".
По-силното евро и все още благоприятните ефекти от по-ниската енергийна база се очаква да насочат инфлацията в Германия обратно към, а вероятно и под, 2 процента през следващите месеци, коментира темата и главният макроикономист на "Ай Ен Джи" (ING) Карстен Бжески в изявление, изпратено до редактор на БТА.
Според него влошаването на състоянието на пазара на труда и на производителността, включително в секторите, свързани с изкуствения интелект, ще продължи да ограничава ръста на заплатите. В същото време въведените от САЩ мита може да окажат дезинфлационен ефект и в Европа заради свръхкапацитета и отслабените продажби на европейски износ за американския пазар.
Тези фактори е възможно да сформират краткосрочна дезинфлационна тенденция в Германия, но в по-дългосрочен план се очаква възобновяване на натиска върху цените. Като основни структурни двигатели на инфлацията Карстен Бжески посочва преструктурирането на глобалните вериги за доставки, нарастващите разходи за труд в условията на застаряващо население и преходът към "зелена" икономика. Към това той добавя и инфлационното въздействие на фискалните стимули в страната.
По думите му днешните данни за инфлацията бележат нова повратна точка - начало на кратък период на дезинфлационен натиск, преди инфлационните фактори отново да се засилят.