Големите банки в еврозоната са способни да се справят със сериозни геополитически сътресения, показват резултатите от безпрецедентен стрес тест на Европейската централна банка (ЕЦБ), резултатите от който са публикувани днес, предаде Франс прес.
ЕЦБ обаче e установила и слабости в системите на банките за управление на риска. Основна слабост се явява подценяването на евентуални ликвидни затруднения, според заключенията от стрес теста.
Проведен сред 110 банки под пряк надзор на ЕЦБ, сред които „Бе Ен Пе Париба“ (BNP Paribas) и „Дойче банк“ (Deutsche Bank), стрес тестът изискваше от финансовите институции сами да разработят сценарии за тежки геополитически кризи, които биха могли да намалят с поне три процентни пункта техния коефициент на капиталова адекватност – основен показател за финансовата им устойчивост.
Пози праг е определен от ЕЦБ на базата на загубите на капитал, отчетени по време на световната финансова криза през 2008 г. и последвалата дългова криза в еврозоната.
Разработените сценарии често включват едновременно проявление на няколко риска - военни конфликти, търговски войни, икономически санкции, кибератаки и прекъсвания на веригите за доставки.
Сред най-често посочваните възможни рискове са напрежението между САЩ и Китай заради Тайван, задълбочаване на войната в Украйна и ескалация на конфликтите в Близкия изток.
Целта на проверката е била да насърчи банките да анализират кои заплахи са най-значими за техните конкретни бизнес модели. Кибератаките са определени от банките като основен оперативен риск, посочва докладът, без да назовава отделни финансови институции.
Най-големите загуби се очакват в секторите, които са най-уязвими към геополитическо напрежение - промишленост, транспорт, енергетика, строителството и селското стопанство.
Основната слабост, установена от ЕЦБ, е свързана с риска за ликвидността, като банките са склонни да подценяват колко бързо могат да възникнат проблеми с финансирането.
В някои от разработените сценарии последиците се проявяват едва в дългосрочен план, докато кризите с ликвидността често се развиват в рамките на часове. Пример за това е фалитът през 2025 г. на американската банка „Силикон Вали Банк“ (Silicon Valley Bank), чиито клиенти се опитаха да изтеглят десетки милиарди долари само за един ден.
Въпреки това обобщените резултати показват известна устойчивост на банковия сектор.
Средният коефициент на базовия собствен капитал от първи ред (CET1) би се понижил от 15,5 на сто на 12,1 на сто при кризисните сценарии, преди да се възстанови до 13,5 на сто благодарение на мерките, предвидени от банките.
Сред възможните мерки са спиране или намаляване на дивидентите (посочено от 59 на сто от банките), ограничаване на рисковите експозиции (57 на сто), укрепване на системите за киберсигурност (74 на сто) и намаляване на разходите (44 на сто). Много финансови институции обмислят също продажба на активи или кредитни портфейли (40 на сто), както и увеличаване на капитала (22 на сто).
ЕЦБ обаче изрази съмнения относно реалистичността на някои от плановете за действие при криза.
Ефективността на банките може да бъде ограничена, ако много кредитори едновременно се опитат да продават активи или да набират капитал на пазари, които вече са силно разклатени.
ЕЦБ ще продължи комуникацията си с банките за управлението на геополитическите рискове, което е сред основните ѝ надзорни приоритети до 2028 г.